Различни сме... всеки със своя начин...

аз не мога да вървя без музика, просто не мога. Уличният шум, мърморенето на хората, които минават покрай мене, високото говорене по телефон... досаждат ми, уморяват ме, дразнят ме.... Когато върша нещо пак съм с музика, но тогава вече не съм със слушалки, защото се отнасям в музиката и онова, което върша ми остава на заден план. Освен това няма как да върша нещо и да си нося лап топа в ръцете.

Не мога обаче като тебе : да слушам музика без да правя нещо друго. Просто ей така да седя и да слушам музика... няма начин, щръклицата ме хваща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите