бе ей

не се излагай повече, бе

не може да си такава, каквато се показваш сега... по-добро мнение имах за тебе!!

Кой и къде е казал, че непременно добрия бизнес нюх е право пропоционален на профанщината, безхаберието или обратно - да напишеш нещо стойностно, непременно е непечалившо, м!?

Ти правиш ли разлика между качествена и стойностна художествена литература и некачествена такава, между фантастика с високи художествени стойности и такава - без никаква стойност!?

Правиш ли разлика между жанр и стил, и жанрова и стилистична неопределеност, жанрова смесица и прочее!? По всичко се вижда, че не само не правиш разлика, ами и не си се осъзнала, че има и такива неща...

Самият Дан-чо се сравнява с Умберто Еко (а той навремето забогатя само с двете си стойностни книги – „Името на розата” и „Махалото на Фуко”) и се опитва да го копира мо-та-мо в идеите, начина, подходите и средставата на излагането им. Т.е. и трите недоносчета на литературната проститутка Дан-чо Кафеникавия, се опитват нескопосано да подражават на Умберто Ековите "Махалото на Фуко" и "Името на розата".

Но, докато двете произведения на Еко са определени като класически образци на посмодерния роман, в който е задължително търсенето, намирането и възстановяването на стойностното, класическото, вечното от миналото, то в "образците" на глупостта на "брауновия роман" е налице и най-вече назадник - ровичкането, измъкването и изтипосването на мизерното, лайняножълтото, еднодневката от миналото...

Та, за „литературен кич” ти чувала ли си? Де ша чуйш, види се поглъщаш го като боа и му се радваш на всичко отгоре. Еми точно въпросната кафява литературна чума Браун Дан е ярък представител на литературния кич – крещящ, вонящ, раздърпан, омазан и оплескан със сигнално жълто така, че да се вижда отдалеч...

И е затуй на, щот блещи като парче ламарина на слънце и дрънчи като завързана за опашката на котка – тенекия, привлича вниманието на профаните, коит летят със зинала уста и изцъклени очи към светлината, както те си мислят ... коят се оказва не светлината на слънцето, ами светлината на луминисцентната лампа...

Били го харесвали хората... ма кои хора, МА!? Ам, че те много хора много харесват и чалгата, и силикона, и травестит-урата... ам тва хора ли са... или изчадия адови, или в най-добрия случай (от мен да мине) – персонажи от селските ковьорчета над леглото на прабаба ти...

Та пак да ти набия канчето с едно метафорично сравнение и тоз път, ха дано са освестиш, ама надали... Представи си една застаряваща проститутка, която изведнъж са е докопала до възможността за една нощ да стане светска дама... паднали са и отнейде едни пари и отсега-нататък я чакат светли бъднини... Хваща тя парите и хуква по козметични салони, подлага се на кви ли не разкрасяващи процедури, репетира пред огледалото светско поведение, маниери, мимики и жестове... Идва заветната вечер, наш’та са е постарала да възвести появяването си на сцената, като незнайно откъде появила се богата важна персона... Появява се на светската сцена и предизвиква небивал фурор с ослепителната си опаковка... всичко върви добре, въртиопашатия й дългогодишен опит си казва думата – поне умее да прави впечатление, да привлича внимание до... първата чашка... след което издайнически почва да мята едни погледи... не да кажем по светски леко неприлични, ами откровено мръснишки... Тва донякъде дори се харесва на повечето мъже, а повечето жени дори одобряват, щот и тях ги мотивира да се поотпуснат... в един момент, обаче и пада презрамката и тя, кой знай що не я вдига, почва да повишава тон, но в общата екзалтация, все още не й обръщат достатъчно внимание... да, ама тя се чувства пренебрегната и почва да кряска, очите и се насълзяват и гримът и се разтича – глупачката така и не успяла, въпреки многото пари да си купи качествен грим, който да не се разтече при първите сълзи и сополи... в един момент от блестящата дама е останало едно подобие на същество от женски пол, едно плашило, приличащо донейде на проскубан женски паун, ма се вижда, че и пауншината не му е истинска, ами взета под наем... ама карай де... дори и в това жалко състояние си намира цяла орда френетични фенове, които намират за очарователно омазаното й със сълзи, сополи и грим лице. Излагацията вземат за неподправеност и искреност, а нищожествеността издигат в култ...

Вземи си оправи понятията... сравнението на драскача с физика не е по линия, колко единия е ниско по канафките на булеварда, а другия – във висините на науката, а по линия – псевдонаука – псевдолитература. Освен тва, сама си противоречиш – от една страна питаш, какво да сме правели с художествената измислица и фантастиката – демек човекът бил представител на едва ли не фантастичния жанр в литературата, а от друга – го наричаш булеварден драскач.

И накрая, да... той че бизнесмен не е, не и в класическия смисъл на тази дума, не е, баш драскач си е, дето е направил далаверата на живота си... И в това, че един драскач е намерил начин да трупа пари от загубенящината на читателите си, няма нищо лошо, стига да не се взимаше насериозно и да си стоеше в калната локва на забавния лековат жълт жанр. Ама не... човекът се е взел насериозно точно със сериозните си „претенции за историческа или религиозна достоверност”. И разбира се, си е намерил подходящата публика за литературната си мания... нали за всеки влак си имало пътници...

Както каза снощи посред нощ поручика, няма смисъл... няма смисъл от тва писание, няма кой да прочете, а още по-малко да разбере и да се светне... Обаче, тва е то, написах го за себе си... Тва е. Друго няма. Кой разбрал-разбрал. Ко не си – продължавай да драскаш безсмислени отговори, само и само да не си капо. Точка.

Редактирано от Mila06 на 14.06.13 16:10.