Кефя ти са и те съжалявам едновременно, за богатата ти душевност.
Не на всеки е дадено...и е и дар и товар.
Това те кара да мислиш и да се развиваш бързо като човек.
Извини ме за анализа.
Бих искал да знаеш, че това с теб е същото и като при нас всички, и се нарича място откъдето черпим сили за живот.
Тази сила при теб се състои точно в това :"много искам да избягам нанякъде, но съм стара вече, а трудно се приспособявам. "
Ти гледаш на това по един начин, а аз по друг, аз гледам на това като Сила.
Това не подлежи на промяна от нас самите...защото каквото и да променим ще си остане същото.
Нехубавото е, че ти не успяваш от това да добиеш щастие, уют, топлина, спокойствие и сигурност.

Фактите:Не, ти не си стара, ти можеш много повече отколкото си мислиш, но ти подсъзнателно Знаеш, че от промяна няма смисъл...и каза най- важното:" а трудно се приспособявам."
А точно в това е номера...ако успееш да го направиш тук, няма да изпитваш нужда да ходиш там, а щом тук не успяваш то и там ще е същото.
Това ти го каза, и е в теб, и е истината.

Виж, аз също като теб изразявам подобни поведения за България, за трудностите на българина, но при мен е поведение, а при теб и истински живот, прекалено емоционална с богата душевност... и е трудно, по трудно от на прост човек... и според мен нищо повече не ти е нужно...
Моля да ме извиниш, но изпитвам истинско уважение към теб и заради това си го позволих.
Прочете ли ме? Сега го забрави, усмихни се и кажи :Майната ни, щом нищо не зависи от нас, то не ни интересува, ако бяхме свободни в избора си, щяхме да изберем да сме свободни...а ние сме зависими.... не на нас тея номера! Не сме дошли тук по собствено желание, не си отиваме по собствено желание-да му мисли този /това/ което се ебава с нас!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите