Аз не мога да разбера как се налагат тия забрани и разрешения без сериозни обществени дискусии. Все пак не касае пет човека, а огромен процент от населението и бизнеса. Колко сериозни дискусии е имало? Ама не сериозни в смисъл "аз съм пич и ще си пуша" вс "аз имам права и астма", а наистина сериозни?
Аз пуша. Логично е да не пуша в болница, в институция, в къща, където не се пуши. Имам дете. Логично е да не искам то да пуши. Нека има положителни кампании, а не "а си запалил, ще ти се спаружат дробовете, ще ти се увреди спермата, ще умреш в мъки".
Подобна мярка, ако се прави с благородна цел, изисква инвестиции и време. Може ли на всеки 1-2 години да се събужда някой с гениални идеи? И с никакви алтернативи. Ще забраним пушенето, но ще продаваме цигари. Тоест невинните дечица да дишат гадния дим на лошите родители у дома, а не в заведение. Което помага на никой - само замазваме свършена работа.
С кво е по-лошо от хапченцата в дискотеките, бутилката в училищния двор и боцканията в подлезите? Щото едното пречело само на този, който го прави. Ми аз предпочитам детето ми да пуши, отколкото да се друса. Някой ако смята, че другото е щадящо здравето на околните... ще ме извинява
Не може толкова голям процент "болни" да се лекуват с ампутация. Не е ефективно. На колко от пушачите са им предлагали безплатни табекс, никорет, програми за отказване?
По какво се различава зависимостта от тютюн, алкохол, захар, работа? Гадни зависимости. Не съм чула за заведение без алкохол (дори в повечето сладкарници има), за такова без вредни въглехидрати, за мерки против работохолизъм. Аз съм алергична към други неща, не към цигари. Алергията към тревен полен е много широко разпространена - не знам да има масови мерки за унищожаване на тополите с техните пухчета или мерки за залесяване на населените места с нецъфтящи видове. Не знам да съм роптала или мрънкала. Кихам си, като стане по-зле си пия хапчетата и си вървя там, където вървят хората. Обаче аз наистина нямам избор.
Непушачите винаги са имали избор. Никога не е имало закон за задължително пушене. Просто търсенето и предлагането са наложили заведения за пушачи. После влезе ограничението - зали, вентилация. Няма собственик, който да пусне пушачи, ако има търсене и печалба от непушачи.
А, да, пътувам с градски транспорт. Една бабичка скоро умря в автобуса. Пътуващите я знаехме. Ужасна миризливка, ама страхотия. Слизала съм. Половината автобус се изнасяше. Няма закон да й казва колко да мирише.
Редно да се вземат сериозни мерки за намаляване на тютюнопушенето. Но те трябва да се случват с години, а не тоз месец - има, другия - няма. И трябват пари. Много пари. И алтернативи.
Не може да копираме законите, а да не копираме разходите. Доводи като "в цял свят" са много смешни. В цял свят това се прави от десетки години и се мисли много сериозно по въпроса. Тук нищо не се прави, само се гласува.
|