Въргала си го приемахме за увлекателен спорт, включая с вдъхновеното използване на камъни арматура и каквото попадне... Не че се мразехме... по-скоро го намирахме за забавно, че и полезно. дори когато се налагаше да си превързвме главите... В междучасията си организирахме боксови мачове, ей така за тръпката или пробвахме чия глава ще успее да разбие ламперията в класната стая... Възрастните тогава изобщо не се впрягаха особено от тези въргали... така или иначе ни предстоеше да ставаме войници а вероятно и да се бием с... ами с който падне... и да... умираме... за каквато и да било отвеяна или не толкова отвеяна кауза... Матросов скача пред картечницата... Джингиби скача крепостни ровове и разкатава цели табори сам саменичък и си закача сам примката... на тоя фон един винкел в главата или изкълчен крак е ободряваща тренировка... юнак без рана не ходи... и се перчехме с превръзките си... Сега от години не съм виждал хлапета дори да играят на война... а гръмко прокламираната агресия в новите поколения... само предизвиква снизходителната ми усмивка... Но явно много от предишните поколения или вече не си спомнят какви са били като хлапета или... не им отърва да си спомнят заради настоящия си имидж на пост-будистки миротворни мъдреци...