много добре си спомням че през осемдесетте ние (демек социалистическата ни пропаганда) се скъсахме да пищим срещу нея, то не беха справедливи миньорски бунтове цела година, обаче меги тачър наби миньорите, не беха справедливи гладни стачки, обаче меги тачър не се трогна, нашите брояха всеки ден на гладуващите и злорадстваха при всеки нов починал (към десетина човека бяха неякъде), после започна войната за фолклендските-малвинските острови и ние бяхме на страната на справедливите аргентински освободители на островите от игото на империалистическите военолюбци меги тачър и приятелчето й рони рейгън ... ми как да не ти стане смпатична кат гледаш колко тонове помия лееха по нея родните ни пропагандатори, на мен и рейгън ми е симпатичен основно заради това, че нашите соцагитатори се съдираха да го очернят и плюят ...

без да се спираме особено на дребния факт че в крайна сметка именно рони рейгън и меги тачър спечелиха студената война и повалиха великия и непобедим савецки саюз

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите