привет пак,
изчаках малко, евентуално да се поуспокоиш, за да ти отговоря на въпросите.
писала съм го многократно тук, но не всеки е длъжен да е чел всичко, затова ще отговоря и на теб - най-вече защото вярвам, че си достатъчно интелигентен човек, за да разбереш какво съм написала.

в началото на прехода хората в обкръжението ми, включително аз, бяхме на възраст, в която човек храни големи надежди. не само за себе си, но и за държавата си, за обществото си.

надеждата ни, че татковината е готова за демокрация, че хората ще прегърнат свободата си и ще направят от нея нещо хубаво, не бе оправдана с нищо, дори бе погребана.

нашето поколение, хората около мен, я напуснаха от нещо, което се формулира с две думи: огромно разочарование.

когато възгледите ти и представите ти за това какъв път трябва да следва обществото, в което живееш, драстично се различават от тези на масата ти сънародници, единственият път е да ги оставиш да се оправят без теб.
след като така искат и толкова си могат.
някъде по темите бях направила аналогия с развод: когато човек установи, че с партньора си няма нищо общо, ако у него има някакво достойнство и нужната доза кураж, той се развежда.
когато човек установи, че с по-голямата част от сънародниците си - както манталитетно, така и като визия за бъдещето - няма нищо общо, той сменя държавата. пак, ако у него има някакво достойнство и нужната доза кураж.

никой не е казал, че това бъдеще е трябвало да се случи overnight. но дори готовност да се работи по постигането му нямаше. и все още няма.
нужна е драстична манталитетна промяна, която няма да се случи. порочните манталитетни модели не само не се променят, ами продължават да се възпроизвеждат - че и задълбочават - и в следващите поколения.

формален напредък има (примерно повече лъскави сгради, по-развит сектор на услугите, набиращо скорост консуматорско общество). но принципен - не.

затова когато един народ по такъв глупашки начин вече повече от двадесет години пропилява историческия шанс да създаде от държавата си нормална такава, той заслужава да бъде изоставен от младите си хора, от интелигенцията си. може да звучи трагично, но е логично.

това изоставяне продължава да се случва. и в него - противно на това, което е удобно да се смята - няма финансови мотиви, или те не са определящи.
ако за напускане се избират държави с по-висок стандарт, това не е обезателно защото са по-богати, а защото обществата им са значително по-развити.

демек, заминахме, за да живеем сред свои.
или, ако "свои" ти звучи твърде абстрактно, то в нормални общества, сред нормални хора. там, където чувстваме, че с хората около себе си имаме нещо общо.

това е неудобната истина.

Редактирано от БoзaKocмaтa на 16.04.13 09:34.