Какво се случва като обобщиш резултатите от анкетата ти, които вероятно подкрепят твоето "не"? Ще ги използваш, за да убедиш някой, с когото спориш по темата, ще утвърдиш собствените си наблюдения, ще запушиш устата на тези, които "реват, че парите не им стигат за хляб"? Каква потребност своя удоволетворяваш с темата си?

Има ли някой, който не прави разлика между чистата дефиниция на глада и мотивите, които те карат циклично да предизвикваш разговори за бедност и неудоволетвореност?

Не искам да ми се сърдиш за това, което ще кажа, нито да го приемаш като анализ и вмешателство в личното ти. Само опит за сигнал към теб и друга гледна точка.:-)

Преди двайсет години, когато започвахме живота си на възрастни, беше яко криза. Всички мои приятели и аз си търсехме пътя и начина да подхванем нещата. Иронизирахме провалите и мизерията и оптимизма все не свършваше. Освен за една от нас. Оцет, бе, оцет.:-) Изповядваше убеждението, че целия свят е в заговор срещу нея и благополучието и. Недооценена, вечно незаслужено прецакана, но за сметка на това агресивна към тези, на които им потръгваше. Естествено имаше обяснение за успехите им - родители, които им подлагат, докато тя беше бедна, защото нямаше баща. Иначе инертен и флегматичен човек, избухваше оживено единствено, когато трябваше да ни отвори очите за това кой колко взимал и защо.

Няма да се изненадаш ако ти кажа, че сега на 40 години е сама, често сменяща нископлатените си работни места. Всички се стремим да я избягваме, защото контакта с нея е изтощителен досущ като едномесечно монотонно завиване на гайки, а аз следствие на облъчването от нея, в ранна младежка възраст:-), ненавиждам думата "бедност", в контекста, който тя олицетворява. Даже съм забранила на децата ми да я използват.:-)


Не е важно дали коректното говорене за глад означава О калории, или десет кутии маргарин. Начина, по който те кара да се чувстваш ограничения избор и отношението ти към него, е определящ усета за глад.

Възможно е глада, който носиш в себе си, чисто субективно да ти създава по-голям дискомфорт, от колкото този, на малкото сомалийче. Две филии хляб могат да бъдат неговото решение, обаче ти с какво трябва да се напълниш, за да се почувстваш сита?:-) А жената, за която ти разказах?

Хубаво си пуснала статистическа тема, но си я опорочила с пристрастието си.:-)
Определила си другите българи, които се оплакват, като "ревящи". Когато ти се оплакваш, не се обръщаш към себе си презрително, а самосъжалително. Следователно ме караш да мисля, че ме въвличаш ( с темата си)в коментиране, единствено от раздразнение, че българина си позволява да реве по-силно от теб, без да знае на какъв хал си.

Толкова си млада за подобно звучене...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите