|
с енергото, пак по онова време, ама вече бях минала пътечката, та директно отидох на "Цар Симеон", имах и друга историйка. Следната : сутринта тръгвайки на работа си платих тока в близката поща. Вечерта, прибирайки се от работа, добрата ми половинка, решила да ме изненада и също плаща тока, но на друго място. Принципно имаме уговорката аз да плащам. А едно време нали знаеш, нямаше такива екстри на една каса отиваш и всичко плащаш. Обикаляхме като гламави гишетата. Та .... вечерта се прибираме и двамката и той гордо ми подава касовата бележка. Аз се пуля, виккам : човече, аз също платих. Не ти ли казаха, че е платено. Той вика-не, не казаха.
Отивам аз сабале пак в пощата и питам защо е платено два пъти. Каката на гишето усмихната, като никога, докладва : ами данните се актуалиризират през нощта. Така че ако се плати в един и същи ден, може и 5 пъти, няма информация. На други ден вече може да се каже, че е платено.
Не повярвах на ушите си. Все пак даже и моя софтуер работеше в реално време с реална моментална актуализация на данните от Дуранкулак до Кулата.
Ама моя български, а на енергото и здравната каса купешки от чужбина.
И кво мислиш? взехме ли си дублираните пари? Йок паре. по две причини:
1. партидата не беше на наше име, нищо че имахме нотариален акт за жилището. а защо не бяхме прехвърлили? А познай... Щото и там 2 кофи мастило, 28 формуляра и неизвестен брой дни и време за процедурата.
2. пошушнаха ми, че дори да е партидата на наше име ще изхарча повече за бензин иди ми-доди, отколкото ще си възстановя.
така... партидата отдавна е на мое име. взех си отпуска преди време, пих няколко таблетки "Презкурин" и тръгнах по прехвърляния. Бях много горда със себе си като привърших и се наградих с екскурзия зад граница и аз кат белите хора, че съм титуляр, мамка му
вярвай ми, има хора с много по-железни нерви! не забравяй, че живеем в държавата Абсурдистна.
абе Нутче, аз години наред водих епични битки с община, която тъпо и упорито ми пращаше белЯжки да плащам данък смет за една селска къща, която купих преди години. До ден днешен там никой не събира сметта, поради простата причина, че къщата е на Мачу Пикчу у ливадето, до където за да се стигне се кара по 3 км черен път през гората.
Ама темата отива в друга посока, абсурди има много. Моя приятелка не отдавна получи покана от местното училище да запише детето си ученик в първи клас точно в тяхното училище. Явно от общините взимат данните. но.... в случая тя загуби детето си когато то беше на около 3-4 годинки. представяш ли какво изживя жената?
В общината, нашата тук пък разбраха, че имам дъщеря преди 4-5 години. до тогава никой не ги беше уведомил писмено.
абе...
Ако писането изпреварва мисълта ти, а хуморът ти е заспал, НЕ ме чети, не МИ пиши.
|
Re: Възможно ли е това? [re: NUT]
