Гледай филма, от Мицхаел Мооре, "Капитализмът: Любовна История". Забележи застраховките, които феодалите (корпорацийте) имат за "умряли селяни", буквално, сиреч за работещите (крепостници). Феодалът си застрахова производствените "ресурси" (помниш че Личен Състав от кога настоява да нарича работещите "ресурси"?), и ако някой ресурс изчезне - прибира застраховка за загубената стойност на производството.

Крепостникът никога не му е позволено да види за колко е застрахован, защото това би му показало стойността която той има за феодала (феодалът трябва да се позове върху доказуеми данни за стойността на крепостника, за застраховката да е легална). Щото пази Боже крепостникът да поиска надница съразмерна със стойността си, в деловия план на феодала!

Та гражданското общество е отживелица. Вече сме навлязли в новия феодализъм.

Че виж проф-съюзите! Бачкаторите нямат право на проф-съюзи, в САЩ и в Тексас. И? Обръщат се към феодал, наречен корпорация която дава работна ръка под наем, започва да работи към нея, и в благодарност за защитата от този феодал му дава част от надницата си, че феодалът да го брани срещу опити за издевателства от другите феодали. Проф-съюзите - и те бяха заменени от феодали. Граждански права, ала бала - такива вече са на изчезване. Пазаризмът свежда всичко до звонка пара. Включително гражданските права. Които биват сведени до делови отношения на звонка основа.

Последната спънка пред новия феодализъм е правото на гласуване, специфично "един човек - един глас". Щото това дава нежелателно-голямо влияние на крепостниците, пък им и придава разни илюзий за равно-положеност с феодалите, поне в гласуването. Очаквай пазаризмът да намери начин да сведе и гласоподателното право до звонка пара.

Или в това време да започне революция...