Ей, голяма тема си натракал... необятна, неизчерпаема, спорна, нееднозначна, с множество гледни точки, ъгли, страни, ракурси, аспекти, многопластова и широкообхватна (като многопластовата и широкообхватната личност на подвизаващата се по тез виртуални ширини, розова уникалност )...
Иска ми се да можех да я обхвана в цялото й многообразие и задълбочено да изследвам всичките й проявления и всевъзможни позиции и мнения, но за съжаление съм ограничена и нямам подобни уникални възможности като уникалната, за да мога да се разпростра, ако не в дълбочина, поне в ширина, като нея
С пълно съзнание за собствения си ограничен кръгозор и интелектуално безсилие, ще си позволя да засегна няколко различни гледни точки без претенция не за изчерпателност, а дори и за маркиране на основните проблеми на "образователната териотория"...
Първо, не те знам ти кога и къде си бил студент, но много късно, чак в студентството, ти се е случило да осъзнаеш и изпиташ на собствения си гръб тва явление „систематичен преподавателски садизъм”. В нашата гимназия на времето, тва си беше практика още от 8-ми клас. Не само в събота, която беше учебен ден и в неделя, но и всеки божи ден от седмицата по всички предмети в училище, трябваше да се ходи в библиотеката, да се рови по каталозите, да се търсят и конспектират материали по учебните теми по всички предмети. Отделно два пъти в месеца по някои предмети изготвяш реферати, участваш в семинари, където на базата на наученото и прочетеното да оформиш (уж) личното си мнение. В същото време, задължително си абониран минимум за 2 печатни издания (примерно в-к ”Орбита”, сп. „Космос”, "Наука и техника за младежта", сп. „Младеж”, руските „Крокодил”, „Спутник” и пр. Отделно, ако си момиче, четеш на майка си сп. „Жената днес”, „Лада”, „Божур”, „Бурда” разглеждаш. Отделно, освен задължителната учебна литература, вземаш редовно от библиотеката по 5-6 книги допълнителна художествена литература... Отделно, ходиш на поне 2 кръжока – математика, биология, химия, пееш в училищния или градския хор, ходиш на танци или на гимнастика – спортна или художествена, на плуване или туристическо ориентиране, рисуване, пиано, цигулка, китара – по избор и според талантите си. Участваш поне 2 пъти годишно в различни кръгове на разните му там олимпиади. 4-те години в гимназията четеш като изоглавен, за да изкараш минимум 5-ици и да се освободиш от матури, които тогава бяха 5. За ангажиментите ти по разни комсомолски мероприятия не ща и устата си да отварям. Изразът „свободно време” си беше табу. Свободно време имаха само хайлазите, калпазаните и прочее нередовни твари. За нормалните гимназисти не съществуваше такова понятие „свободно време” . Винаги трябваше да си ангажиран с нещо „полезно", според разбиранията на времето и нравите. И след такава школовка, аз не виждам, какво по-тежко може да ти се случи в студентството или по-нататък в живота, което да ти се стори „садистично”. Явно, гледните точки не само силно се различават, ами и са диаметрално противоположни....
Не знам дали има смисъл да сравнявам едновремешния „гимназиален садизъм” с днешния псевдо такъв, според мен... Например, да вземем учебното време... Едно време си имаше няколко официални празника и никога не е имало коледна или великденска ваканция, а само точно регламинтирана 10-дневна зимна и пролетна. Съботата си беше нормален учебен ден. В езиковите гимназии, 2 пъти седмично имахме по 7 учебни часа, в останалите дни – по 6. Сега учебната седмица е петдневна, с по 5-6 часа. Две ваканции и купища празници с 3-4 почивни дни около тях, с междусрочна ваканция и пр... За такива „гевезелъци” като „грипна ваканция”, „дървена ваканция” даже не бяхме и чували...
Що се отнася до описаната от теб „преподавателска садистична интелектуалщина” съгласна съм, но не мисля, че е по-тежка от едновремешната, с тази разлика, пак според мойто скромно мнение, че едновремешните интелектуални залитания бяха някак по-интегрирани, по-свързани по смисъл, макар и подчинени на някаква имагинерна партийна идея, а сегашните са много по-фрагментарни, сами за себе си и без връзка с нищо друго... точно като примера, който си посочил за „кръвосмесителните връзки в „Хамлет”... ето един илюстративен пример за това, как по литература в художествен текст ти поставят за изследване въпрос, който няма нищо общо с художесвената литература, където проблемите би следвало да се разглеждат от художествено-естетическа гледна точка на първо място, на второ – от нравствено-естетическа и на трето – от социално-обществена, примерно... а въпросната задача, как да я определим от каква гледна точка е ... нещо като биологично-психоаналитична, свързана с архетипите или какво? Ако това наричаш „садистична интелектуалщина” изсмукана от малкия пръст на левия крак, съгласна съм напълно...
Подобно разчленяване на цялостен литературен текст, на някакво цялостно познание, прекъсване на естествените смислови връзки между отделните части и заместването им с подобни „интелектуализирани безсмислени пълнежи” води до фрагментиране и разпокъсване на естествения мисловен процес, което пък от своя страна демотивира децата, обезсмисля усилията им и им докарва, какви ли не проблеми като фрустрация, липса на инициатива, на интерес и любопитство към ученето и училището...
То хубаво да поплюйме образователната система и даскалите, хубаво да поинтелектуалничим и ний на свой ред върху „преподавателския (псевдо)интелектуален садизъм” , обаче забравяме, че идеална и лишена от слабости и заслужени критики образователна система не съществува нито като методология, нито – като национални практики. Забравяме също, че образованието като цяло и националните образователни системи в частност не са измислени, за да доставят удоволствие от знанието и ученето, както и от любов към децата и учениците, а да осигурят необходимата работна сила на държавите, в съответствие с националните политики и приоритети в дадени периоди и моменти. А както знаем, националните образователни приоритети рядко, да не кажем почти никога ,не съвпадат с индувидуалните потребности на всеки един индивид поотделно...
Тук, въобще не ща да нагазвам в гъстото блато на постмодернистичните апокалиптични днешни времена на глобализацията, на компютризацията, на интернет-епохата, на „социо-културния” неошок, на gsm-мите, променената икономика и прочее, които налагат своя отпечатък и калъп върху образователните системи и върху отделния човек...
И като споменах постмодернистичните времена, няма да е лошо и излишно да ги погледнем от птичи поглед, за да се опитаме да разберем каква е връзката и отражението им върху съвременното образование и така да хвърлим известна светлина врху някои труднообясними „интелектуални приумици или изблици”, меко казано, на „садистичната преподавателска армия”, която шевства по света, коли, беси и мракобесничи над бедните ученически и студентски глави...
Една от основните характеристики на постмодернистичната епоха, чиито рожби или жертви сме, е определяна като "постмодернистична културна(образователна в случая) обсесия", което безобразно определение гнусно намеква за "шизофреничната природа" на постмодерните времена... Или подобна фрагментарност, разпокъсаност, алогичност и абсурност в изискванията, липсата на смислови логически връзки, както между частите на едно знание – наука, предмет, така и между отделните изучавани области не е, както ти си го нарекъл „садистични интелектуалщини”, ами направо „психотични налудности” или жива "образователна шизофрения"...
И тва не съм го измислила аз – нищо и никаква, никому неизвестна виртуална единица, а го е казал още преди сума ти и години Джон Гатоу в „Затъпяване”, казва го и сър Кен Робинсън в своите TED лекции, казвали са го по един или друг начин много „жертви на образователната система” по света...
|