|
Когато бях студент, мразех официалните празници. Всеки официален празник бе повод за професорите да ни товарят с допълнителни домашни и проекти и учебен материал. Естествено дължим точно на деня след празника. Мислех, че се опитват да ни подготвят за "истинския живот". Вече след 31 години работен стаж в 3 инжинерни профила, още не съм видял "истинският живот" да проявява систематичния садизъм на професорите от университета. Но затворих наблюденията ми като характеристика на университетската професура.
Тези дни, след като съм видял опита на нашите деца в 7 поредни години през гимназията, виждам че университетски професори просто са част от преподавателската класа. Гимназиалните учители също не пропускат официален празник без да дадат допълнително домашно, допълнителен материал, допълнително изискване за безплатен доброволен труд за "почетно дружество", и прочие. И защото имам колеги, чиито съпруги са учителки, от лични наблюдения от другата, учителската страна, разбирам че гимназиалните учители дори не осъзнават садизма си. Този садизъм, да насилиш поставения под теб да се огъне и да пренебрегне точно каквото би желал да прави, в своето си време, да му докажеш че той няма право на лично свое време, свободно от преподавателската инетелктуалщина... той си е бил част от психологията на преподавателската класа.
Този следобед беше финалът по американски футбол. За повечето деца, особено за гимназистите, това е големият мач за годината. Дори не става дума за официален празник, а само за мач в Неделя следобед. Обаче учителите в гимназията зараздаваха допълнителни домашни и проекти още от миналия Вторник. Интелектуалката преподаваща английски, примерно, даде на учениците си 2 домашни, дължими утре, начисляващи 6 съчинения за 15 000 думи общо (има твърд минимум), плюс гледане на 2 часа изпълнение на Хамлет от затворническа група, с коментар, плюс четене на материал успореден на Хамлет. Това по ЕДИН гимназиален курс! Типичният гимназист има 5 курса.
Малката дъщеря изтърка клавишите на прелката да пише глупостите за Хамлет. (Един от въпросите: изброй всички кръво-смесващи връзки в пиесата, и как те се връзват с Оедипус комплекса на мъжките роли. Сериозно!) Защото не се вълнува от американски футбол. Но мога да си представя нейните съученици през какво минават. Нито седмокраят им е свободен, нито мача могат да гледат, нито пък виждат стойност в отрицанието на личното време заради интелектуалщини. (После защо американските момчета изоставали зад момичетата, особено в основно и гимназиално образование!? Но това е друга тема.) Аз й казвах на дъщерята да напише, че ние произхождаме от култура която няма англо-саксонския богат опит с кръво-смесващи отношения и, уви, не сме способни да ги разкриваме в пиеса писана на чужд език в чужда държава в чужд континент и в чуждо от преди незнам си колко столетия пияндурник. И точка на съчинението по този въпрос. И да натрака "бла-бла-бла" в колкото е нужно бройки, да отчете минимума от 2 500 думи. Оценките от този семестър в гимназията, последния преди завършване, стига да не са "слаб", не важат за нищо. Изобщо. Класацията на гимназистите се базира върху пред-последния семестър. Сега учат за знания. И по инерция от трудовата им етика. Но могат да си позволят едно "среден" в името да натъркат муцуната на интелектуалците садисти.
Та успокояваме детето, че садизмът на гимназиалните преподаватели я подготвя за садизма на университетските професори. И че в крайна сметка обществото си го връща чрез ниските заплати на преподавателските кадри.
|
Преподавателски садизъм
