|
Малко по-подробно за филма... режисиран еот лондонския театрален режисьор Ричард Айри, който е съсценарист заедно с драматурга Чарлс Уд. Сценарият е написан по книгите на съпруга на Айрис Мърдок - Джон Бейли, който остава искрено развълнуван и просълзен от резултата на премиерата на филма.
Филмът е за двамата, но по книгите на съпруга на Айрис М. Възможно е да е представена главно неговата гледна точка и в такъв случай е разбираемо, че филмът ще внушава неговите разбирания и послания за морал. Но дори и да е така, все пак във филма надничаха и гледните точки на сценариста и режисьора...
Що се отнася до посланието, че геният подлежи на същите морални закони като всички останали и че първо трябва да си добър човек, а после творец и гений, това може просто да си остане един непостижим идеал и добро пожелание. В живота почти няма случай на творец, който напълно да удовлетворява изискванията за висок морал, съчетан с човешка доброта и творческа гениалност. Напротив, всичко говори, че няма пряка връзка между подобни категории като морал, доброта и творческа гениалност... просто защото това са различни способности и не са свързани една с друга...
За мен по-голям интерес представлява именно темата за различните реалности, които "обитават" героите... Във филма много добре беше показано това преминаване на Айрис Мърдок от това, което ние бихме нарекли истинската реалност в едни други реалности, в които се случват нейните художествени истории, които после описва в книгите си... всички тях тя ги преживява истински, като истинска реалност и лично аз не мога да я обвиня, че в тези реалности не присъства идеята за деца... Също си мисля, че съпругът и е "епизодичен герой" в нейните истории-реалности, макар и да е тясно свързана с него... или той с нея... Нейните идеи, истории до такава степен са я хипнотизирали, че тя живее в един полуреален, митологичен свят, което не е рядко явление при много творци... И смятам, че съпругът и го е виждал и разбирал и във филма това беше показано...
Истинското лице, истинското аз на тези хора се загубва и разпада постепенно при това художествено номадство... мислите им, света им, аза им са напълно погълнати от историите, идеите и образите, магията на илюзиятакоито непрекъснато ги съпътстват и преследват...
Мисля също, че не случайно А. Мърдок се разболява точно от Алцхаймер, също като Тери Пратчет, белгийския писател Хюго Клаус, Габриел Гарсия Маркес и др. ... множеството ярки илюзорни илюзорни светове, които пресъздават и в книгите си водят до объркване, забравяне, изключване и накрая до загуба и разпад на личността... Странното е, че болестта се развива много преди да бъдат забелязани първите симптоми и определени белези, могат да бъдат открити в книгите им... В този смисъл, жалко за Бейли, но едва ли можем да виним Айрис за това, което бавно се е случвало с нея...
|
Re: Ей това сега, [re: Лил]
