Хмм, добре, че го пусна, макар че моето усещане от филма и най-вече от книгата ме насочиха към друга размисли.
Ако филмът "Айрис" бе наистина за Айрис Мърдок, книгата, която също се казва "Айрис" е по-скоро за мъжа й. Макар че пак описва нейния живот, той е гладната точка, съдникът понякога, жертвата понякога, господарят понякога (накрая на живота й).
Това, което на мен ми е останало като послание, е че геният подлежи на същите морални закони като всички останали, че първо трябва да си добър човек, а после вече творец, гений.
Тя е била доста известна и почитана, оженили са се късно, когато тя вече е станала знаменитост. Най-малкото са младите любовници и незачитането му. Имаше два момента, които особено ме хванаха за сърцето: първият е коментарът му, че тя никога изобщо не споменавала и не е мислила за деца, никога не са говорили за това, не му е казала примерно: виж сега аз съм велика писателка и не мога да си губя времето с деца, съжалявам, ако ти имаш други представи за нашия семеен живот. Не, просто си е живяла както тя си е избрала, без да зачита неговото мнение.
А второто беше, че тя никога не е споделяла какво пише, нито се е консултирала с него, нито му е чела нещо, а той все пак е бил преподавател в Окфорд, има издадени книги. Разбирал е за книгите й след като са издадени.

И книгата, макар никъде това не беше написано в прав текст, но логиката й беше такава: ти никога не ме зачиташе, аз бях за теб удобният диван пред камината вкъщи, но ето как се обърнаха нещата и сега си изцяло зависима от мен. И нямаше злорадство в този разказ, а просто разказ за случилото се с живота му.