|
Честита, благодатна и без неприятни изненади Нова година на теб и на всички клуб-аци!!
...като каза берковска духова музика, та се сетих за една берковска история, разказана ми заедно с много други, от берковчани в механичката на къщата- музей на Вазов преди много години...
Бяхме на почивка посред лято... Тежки горещини бяха налегнали Берковица, градчето плуваше в мараня и изглеждаше почти нереално... Въпреки това, от няколко дни се усещаше някакво оживление, необясниа суматоха и смут... Празници посред лято нямаше, концерт на известни певци – също, но берковчани сякаш се готвеха да празнуват... само че, някак неофициално, тихомълком и под сурдинка, но все пак осезаемо... Хората бяха някак закачливо настроени, усмихваха се и намигаха съзаклятнически дори на нас, курортистите, а в къщите вървяха някакви приготовления... Можеха да минат и за сватбарски, ако не беше факта, че суматохата течеше в повече от две къщи на евентуалните младоженци, кажи-речи в цяла Берковица... Фризьорските и козметичните салони се пълнеха, магазините пращяха от стока и алъш-веришът вървеше с пълна пара и то посред лято – съвсем необичайно, дори за курортно градче, каквото беше тогава Берковица...
Докато тайната не разбули добрият ни приятел – уредник в къщата-музей на Вазов в малката каменна и прохладна импровизирана механичка, където се скрихме от жегата...
Било е отдавна-отдавна, когато мъжете са се запасвали с червени пояси, а жените са сплитали косите си в дълги дебели плитки... Настанали трудни години и предприемчивите и неспокойни берковчани тръгвали да търсят препитание в чужди земи... Двама Берковчани, стигнали до Милано, устроили се там, намерили добро препитание, замогнали се. И вместо да се върнат в Берковица, се заселили там и се върнали само да си вземат жените и децата, вместо да си намерят италианки от Милано и да си завъдят там нови семейства. Въпреки, че италианките много приличали на българките, но все пак и доста се различавали – били скромни, трудолюбиви, тихи, стройни и миловидни, децата им добре възпитани... с две думи прибрани и „умятни” българки. За разлика от вечно припрените италианки, с разхвърланите къщи и присъщото за италианците – шумно изразяване на емоциите...
Та, нашите бързо се приобщили към местните и се ползвали с общо уважение и симпатия. Младите и тези на средна възраст италианци, които били още неженени, като гледали как берковчанки сръчно, умно и чевръсто въртели домакиството и семейството си, си наумили да си вземат жени от Берковица, а берковчани с радост решили да им съдействат да се задомят с нашенки и да увеличат българското присъствие в Милано. Речено-сторено. Дошли си на гости в Берковица и взели двама италианци да ги сватосват. Веста бързо се разнесла и берковчанки не закъснели да правят мили очи на италианците, когато се разхождали по мегдана и чаршията, въпреки неодобрението на „старите”... Не минала и една седмица и били вдигнати две сватби... Грабнали си миланци берковчанки и се прибрали с „българската стока” в Милано...
Минало се, що се минало, новите семейства се прочули с българските си невести – хубавици били, гласовити песнопойки и добри домакини и като се юрнали ония ми ти "талианци" – ката година лятото в Берковица за булки, та и до днес...
Не можехме да повярваме, че тази традиция се е съхранила и до сега (до преди 20-ина години поне), обаче факта се виждаше с просто око... Идвали смесените италиано-български семейства на гости на берковската си рода и винаги водели със себе си двама млади, неомъжени италианци уж на гости... поседявали 10-ина дни, разхождали се по улиците, влизали в заведенията, заглеждали берковчанки, запознавали ги на разни вечери-сгледи и „празни” не се връщали. Така се образувал и берковско-миланския квартал в Милано...
И ето сега, женското съсловие в Берковица, беше обхванато от радостно вълнение, старание да си придаде неустоим външен вид, приятно шумолене и напрегнато очакване... изобщо, страшна работа са тез традиции...
Та като стана дума за италиянските мъже, от мен един „литалиано”-поздрав с един баш-италианец - Тото Котуньо
|
Re: българо-италианска история [re: ceлянинът]
