|
Писмо от Исус
„Както знаете всички, наближава рожденият ми ден. Всяка година се повтарят празничните приготовления в моя чест и мисля, че и тази година ще е същото.
В този период много хора отново ще купуват подаръци, ще слушат по радиото и ще гледат по телевизията реклами и навсякъде по земята ще се говори, че рожденият ми ден наближава.
Наистина е хубаво, че някои хора поне веднъж в годината мислят за мен.
Както знаете, преди много години хората започнаха да празнуват Рождество Христово. В началото изглеждаше така, сякаш те бяха разбрали и бяха благодарни за всичко, което бях направил за тях, но днес вече никой не знае причината за този празник. Семейства и приятели се събират и се веселят, но не се замислят за повода. Спомням си, че последната година имаше голям празник в моя чест. Масите бяха отрупани с обилни блюда, плодове, торти, ядки и шоколади. Украсата беше изискана и имаше много-много чудесно опаковани подаръци.
Но знаете ли какво? Аз не бях поканен. Аз бях почетният гост, но те бяха забравили да ме поканят. Празникът беше за мен, но когато дойде Големият ден, аз останах отвън, те затвориха вратата под носа ми..., а аз исках да присъствам и да споделя масата с тях. В действителност не се учудих, защото през всичките тези години вратите винаги бяха затворени за мен. Тъй като не бях поканен, реших да присъствам безшумно на празника. Влязох и застанах в един ъгъл; всички пиеха, а някои бяха пияни, разказваха вицове и се смееха на всичко. Прекарваха си чудесно.
Кулминацията настъпи, когато влезе големият дебел мъж с бяла брада, облечен в червено, и извика: Хо-хо-хо! Изглеждаше пиян, седеше на дивана, а децата тичаха при него и викаха: „Дядо Коледа, Дядо Коледа.....”, сякаш тържеството беше за него!
В полунощ всички се прегърнаха, аз също разтворих широко ръцете си и знаете ли, никой не дойде да ме прегърне. После всички си размениха подаръци и ги разопаковаха с радостни викове. Когато всички бяха отворени, аз погледнах дали има подарък и за мен. Как бихте се почувствали, ако имате рожден ден, за всички има подаръци, а за Вас не?
Разбрах, че съм нежелан и тихо си тръгнах.
Всяка година става все по-лошо. Хората мислят само за яденето и за пиенето, за подаръците, за тържествата, но никой не мисли за мен. За тази Коледа си пожелавам да ми позволите да вляза в живота Ви, да осъзнаете, че преди 2000 години дойдох на тази земя, за да дам живота си на кръста за Вас, за да Ви освободя. Днес само си пожелавам Вие да вярвате в това с цялото си сърце.
Искам да Ви доверя нещо: Тъй като много хора не са ме поканили на празника, аз ще направя собствен празник, голям празник, какъвто никой не може да си представи, един много специален празник.
Имам да подготвя още някои неща, но днес изпращам много покани, а тази е една за Вас. Много бих искал да зная дали ще дойдете, за да направя резервацията и да изпиша името Ви със златни букви в голямата си книга за гости. Само тези, които са вътре в нея са поканени. Които не отговорят, ще останат отвън.
Знаете ли как да отговорите на тази покана? Просто като предадете това на тези, на които държите.....
Аз ще Ви очаквам на празника...
Скоро ще се видим... Обичам Ви всички!
Когато водата стигне до шията, всеки се научава да плува
|
Re: Коледа [re: ПЪTниka]
