Емигрантите, които в последните години напускат безвъзвратно България, може да съжаляват за тази постъпка по много причини. Сред най-очевидните са това, че ще им липсва на приятелския кръг, родните отношения, духа на природата, родители и роднини и т.н. Ние обаче ще акцентираме върху една друга, по-нетрадиционна причина. Считаме, че има и една по-практична причина, заради която нашите сънародници, които изоставят родината си ще имат основания да съжаляват един ден за това.
Повечето от днес емигриращите наши сънародници обвързват мотивите си с крайно належащи причини, с пълна невъзможност да издържат- финансово, с някаква непоносима културна или законова недостатъчност в държавата и т.н.. Истината обаче е, че всичко при емигриращите се свежда до избледнелия усет за значимостта на понятието „родина“, както и с мисълта, че най-важното в живота са парите, комфорта и осигурените старини. На новите емигранти вече не им говори трайно, а само временно носталгията и за тях обезкървяването на родината не може да стои по-високо като проблем от личното им „спасение“. По-важното е обаче, че за „модерните“ емигранти всичко се свежда до икономическата „далновидност“ и някои наши амбициозни сънародници смятат, че оставането в България е безперспективно.
Интересният акцент, който искаме да поставим е, че икономическия анализ на бегълците от България всъщност е грешен. Няма да говорим за това, че те отнемат на децата си пъпната връв, свързваща ги с една древна родова традиция, с един подхранващ древен дух, като ги хвърлят в места, където живеят отчаяни материалисти и безродници-авантюристи като тях. Всъщност акцентираме върху това, че съвременните емигранти откъсват наследниците си от страна, която скоро ще бъде рай на икономическия интерес, колкото и това сега да изглежда странно на „далновидните“ им умове. Става дума дори за не толкова далечна перспектива, а за начален хоризонт на събитията в близките 5-15 години.
Soul is smarter
|