хм.. за мен пък беше въздействащо като го видях тогава като ги поставиха
всъщност една от неособено многото работи, които ме впечатлиха душевно
как се впечатлява човек -
емоционално - ау, какви багри, или пък обем, блясък, приятна, или разтърсваща музика, картина, цветове, аромат...
любопитно - ау, ама как е направено това?! къде е расло, какво е пасло... бре, брей, цък, цък, теково жувотно нема!
естетически-хармонично-симетрично - ау, красота! снежинка! кох-и-нор! венера от морето!
и душевно.
видях тази работа тогава и помня как душата ми изстена, та се засрамих чак, защото бях сред хора и ми се стори, че са ми я чули.
този бетонен кораб, прекосилещ се да носи оковани, безсилни души, тежки и ненужни като отломки лош цимент... през море от битие, Океан от свят...
и те могат да го видят, носят се бавно и тежко през него... не е вятър това и това не са платна, а душите не са души, а баласт. грозен и евтин и никому нелюбим...
тъй някакси почувствах тази работа тогава аз, като я видях.
макар да не мога да се преразкажа след толкова минали години
и при все, че точно сега, докато пишех, получих по пощата си нещо възхитително, ново, чудесно : )
тъй че надали и 3% от онова, което накара душата ми да въздъхне... или не, по-скоро да изпищи приглушето тогава, като видях тази работа за първи път преди години, не можах да предам сега.
не да изпищи, а по-скоро... абе като да минаваш през слънчев ден и от нищо несмутен сред птичи тананик, ветрец да гали ресниците ти и слънцето да те милва, и изведнъж... от някаква гробница да чуеш пропадащ стон, хрущящ като разбити бетонни отломки и миризма на плесенясала скръб да спаружи цветята около краката ти...
нещо, което не е лесно да се постигне със зрителя-консуматор, бих казала аз : )

изкуството не е задължително винаги с удобна красота за очите и аромат на ягоди с крем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите