В малките населени места хората се познават. Понякога в едно населено място почти всички са роднини. Отделно са приятели , съученици и какво ли още не.
Всеки е човек на някого и такива неща като проверки на социалните работници на местно ниво са ала-бала....
А проверка от големия град е 3 пъти по-голямо ала-бала.
В градчето където живея има 3 нещастници ...българи ...семейство ненормални :-тя ходи с ярко червило и незнайно от къде взети прилични дрехи , учтиво поздравява , но е доста тралала ,много говори , но нищо не и се разбира - фантасмагории некви... с едното око нещо не е наред.
- той не може да говори , мучи и показва с ръце. Ходи да копае срещо 5-10 лева и парче хляб по лозята на хората. Мъкне клони и дървета за огрев. Събира пластмаса и хартия (желязо не , че го бият циганите) и ги носи на вторични.
Живеят в една общинска къща без покрив (падна преди години) с найлони отгоре. Без вода , без ток . Той мъкне вода от близките гробища с 10-литрови туби.
С тях живее (в гаража на "къщата" ) един 55-60 годишен алкохолик. Пропил всичко. Болен, куца, кашля лошо....Рови по кофите ....
Никой нищо не им дава!!! От никой нищо не получават. Само "жилището" от общната . И неква пенсия по инвалидност на жената . Мъжа и даже няма документи. Никой не знае дали наистина са семейство. И никой нищо не прави за тях . Щото за повечето неща трябва да се молиш . Да пишеш , да стоиш по опашки ....
На никой не му пука прочее....те не са тукашни. Не са хора на никого. Никой няма да си мръдне пръста за тях .
Те , обаче не разчитат на никого. Понякога само идват , когато има помен при мене да вземат по една боб-чорба няколко кебапчета и комат хляб за "Бог да прости"

Моят домашен арест:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите