ок, личен въпрос - личен отговор.
без колебание и със значителна благодарност мога да кажа, че съм продукт на родителите си и семейството си много повече, отколкото на каквото и да било друго. то обаче никога не е било индоктринирано в комунизъм.
в резултат на това разликите във възгледите ни, включително в обсъжданите области, са минимални, защото ценностната ни система е аналогична: моята е следствие от тяхната.
и малко примери.
родителите ми, взети помежду си, говорят добре пет западноевропейски езика. това откъм цивилизационни и принципно европейски нагласи.
подобно на мен, а и на собствените си родители, ако имаха възможност, нямаше да живеят в държавата. и то не отсега. животът им, за съжаление, се е подредил другояче, а от някъде нататък обстоятелствата правят промяната невъзможна. по съвсем тривиални причини: в младостта им напускането й, особено с техния произход, е невъзможно, а сега е твърде късно. на шейсет не се започва от нула в друга държава.
сега, за в тази, в която са. майка ми от 1989 година насам участва в повечето граждански протести, вкл. този за горите, точно както бих правила и аз, ако бях в наличност.
и конкретно, възгледите й по отношение на управлението на държата от бивша мутра, некомпететнтността на полицията, топлата връзка власт - организирана престъпност, печалната обществена изостаналост и липсата на гражданско общество съвпадат с моите. разминавания няма.
като включа и предното поколение, това на бабите и дядовците (писала съм преди, те са немски възпитаници), аз съм само генетично продължение на дух, който не се е променял от повече от век.
през деветдесетте, когато сме разговаряли за това, те самите отчитаха прибирането си в татковината през четиридесетте като наивна грешка. и изцяло в тон с тази си нагласа, докато бяха живи, нерядко говореха помежду си на немски. своеобразен, техен си, интимен знак, че зад затворените врати на дома ни, доколкото им беше възможно, продължават да живеят в стара европа. не сред и под диктатурата на селяка, простака, игноранта и съветския лакей, в каквато се беше превърнала държавата им в продължение на петдесет години.
и каквато - държа да отбележа - е и сега. формата на управление се смени, хората останаха същите. аз лично не намирам съществена разлика:
нискочелият хитрец, за по-кратко наричан "човек от народа" преди, дебеловратият махленски тарикат, мутрата, въздигнат до най-високата държавническа функция днес. същата диктатура на селянията, този път не наложена със силата на съветския ботуш, а по свободната, възторжена, всенародна воля. прелест.
не мисля, че в гореописаното има някаква изненада.Редактирано от БoзaKocмaтa на 12.11.12 00:33.
|