Re: В клуб Християнство / Контакти / Поколения / 40-50

Не знам дали съм с промит мозък или не, но все пак той е бил патриарх 41г., а и церемонията, която гледам сега по Канал 1 е много интересна , пищна и ме развълнува.
Такива неща не се случват всеки ден...е по-добре е церемониите да са Великденски или Коледни...но това също заслужава да се види!

Не съм ревностна Християнка, но почитам Църквата. Когато нещо ни е тежко на душата семейно посещаваме този храм, малката ми дъщеря /на 10г./ от малка обича да посещава различни църкви и манастири-просто и е интересно...палим свещички, сядаме и оставаме с мислите си. После отиваме на сладкарница и кафе:)

Знам, че църква, човек може да направи навсякъде, където остава със себе си и размислите си...но уважавам и тържествеността да идеш в самата сграда.

Навремето, когато бях около 12 годишна исках да стана монахиня:))...не знам защо , нещо ме привличаше там в манастира, дългите им черни тоги, поведението им, винаги ни посрещаха топло и сърдечно. Майка ми престана да ме води по църкви и манастири на екскурзия дори, когато на 13г, във Врачешкият манастир казах, че не искам да се връщам с тях...исках да остана да поживея поне 1 седмица при монахините /отбелязвам никоя от тях, н еме е подтиквала към подобно нещо!!!/:))...наговори ми какви ли не неща за тях, само за да ме наплаши...и признавам действително се уплаших и спрях да мисля в тази посока.
Сега съм няколко месеца преди 50-тата си година. Имала много бурен светски живот...от няколко години, ми е спокойно , уравновесено-дай Боже всекиму:))...понякога не крия , че ми минават мисли един ден, ако имам сгоден момент и случай да отида да живея в манастир...но това за сега са само приказки, неподлежащи на сериозно внимание.