|
Всякакви се намират.
Убедена съм, че при усърдно търсене ще се намерят доста изгодни оферти за настаняване, квартири и тем подобни, но дори на първи сърч намерих стая за седмица за 450 евро със закуска и басейнче.
Мой приятел, маниакален сърфист, преди време кисна почти два месеца на Хавай. беше си наел доста изгодно бунгало на плажа и му се бе получила цена за наема колкото двуседмичен престой в хотел. Единственото, което не го питах е къде и как се е хранил (само момче, надали е пържил яйца до колкото го познавам). А идеята да се ходи на почивка, точно на Хавай, с готвене ми е до болка противна някак си. Обаче няма начин да не се намират и фаст-фууд явки, капанчета и такива неща за по-икономично пребиваване.
Въпреки, че аз напоследък най-много харесвам настаняване в квартири под наем, но за Европа. Много ми допада идеята буквално да се смесиш с местните и да поживееш за десетина дни като тях. Превърнала съм го в ритуал за Италия. Много ми харесва да експериментирам с италианската кухня и то на място. Не бих го направила в Хавай обаче, поне на този етап ми липсва подобна настройка. Най-малкото защото не познавам местната кухня, а и с положителност на Хавай ще е по-трудно да се ориентирам с магазините за храна.
Ето един уместен въпрос към Оптимист: Ако си наеме човек квартира там, има ли добре развита транспортна инфраструктура с публичен транспорт? Колела под наем с положителност се намират, но как стои въпроса с растоянията до търгевски обекти?
Защото в азиатските курорти се намира и много евтин транспорт, и много евтини квартири, и храна на изключително ниска стойност в местни капанчета, което не налага готвене. Чудесен пътеводител в това отношение се оказа книгата на Елизабет Гилбърт "Яж, Моли се и обичай" предвид детайлните и описания за Бали. При това от съвсем прясно пребиваване във вътрешността на острова (книгата е на три години горе долу).
В Италия е отличен вариантът на настаняването в апартаменти под наем, което практикувам. Включени са разходите на апартамента (ток, газ, вода, интернет ако е нужен). Има пералня, посуда, всичко за да живееш като у дома си. На минути пеш разстояние се намират супермаркети и мини-маркети и е цяло удоволствие да се пазарува особено в частните по-малки магазини, където любезни продавачи са в състояние часове да обясняват продуктите, които са ни непознати ако се налага и с мимики. Апартаментите са винаги с напълно оборудвани кухни, все едно се прибираш у дома след дълъг престой в чужбина, а традицията е да се оставят препаратите, подправки, дори консерви и кафе от предишните наематели. Първите нужди са задоволени, даже и зехтинът е в шкафа. Следващият допълва със своите остатъци. Винаги има кафеварка, задължително Биалети , а аз пия точно така приготвено кафе и у дома.
Настаняваш се, почти винаги се запознаваш поне с едни съседи още на първия ден и започвате да се поздравявате с повечето, сякаш винаги си живял там. Зарежда се хладилника и започва едно обикаляне и дегустиране, но аз съм доста добра в италианската кухня и никак не ме затруднява бързо приготвяне на паста във всякакви форми. А съм и голям любител лесните им и пиканти рецепти.
В края на краищата се оказва, че сме се хранили доста по-добре от колкото непрекъснато навън и разбира се далеч по-икономично. И това позволява да се наема по-луксозен апартамент, защото се предлагат и прекрасни жилища на по-високи цени, за сметка на ресторантите. Въпреки, че дори в това отношение предпочитам по-народно настаняване. Хората в по-ниско бюджетните квартири са по-разговорливи и предразположени, което неминуемо въвежда в автентична италианска среда на живот. И е много приятно да наблюдаваш навиците и порядките отблизо. Пристигат сметки по пощата и ги събираш чинно в антрето, носят ти вино от лозето си, черпят те с нещо домашно приготвено, ей така за да опиташ...Много са мили, наистина.
Още по-забавно ми е всеки път да сменям квартала за настаняване и да го изследвам по-обстойно.
Имам прекрасни спомени от такива пътувания и определено ги предпочитам пред хотелското настаняване, но както казах не и на места от които нямам предварителен културен опит. Докато Италия ми е много позната, много близка, на всичкото отгоре понякога гледам италианските канали в къщи и съм в крак с времето, и събитията.
Следващата дестинация е Лаго ди Гарда! Малчезине. През погледа на Густав Климт. Падам си по тематичните пътувания, новата ми страст.
Пътуването по "Легенда за Сан Микеле" ми се получи дори по-добре отколкото очаквах.
Отвях се. Да се върнем в Хавай! И да си започвам книгата от днес.
Редактирано от *abi* на 25.10.12 09:09.
|
Re: Сега е два часа след обед на 14ти [re: .Jess.]
