Може да се каже, че сефтосах новия паспорт. Отидох до Сеоул и се върнах без никакви проблеми. Полетът на отиване беше 1 час и 45 мин и 1 час и 10 мин на връщане. Въпреки надеждите да ни нахранят, така си и кацнах гладна на летището в Инчион. Дори в полета от Делхи до Джайпур, който е 40 мин ни предложиха сандвичи, а в този само едни фъстъчки и едно сокче. Бях осверепяла от глад и още на летището се ориентирах към яденето. Направо по японски! Летището се намира на около 50 км от Сеоул и има специални автобуси, които ходят до различни места в центъра на Сеоул. В Сеул няма нито една улица с име. Обясненията се дават на база близките сгради - MacDonald's, университет, болница и т.н. Малко се замотах, но смея да кажа, че почти без никакви проблеми намерих guesthousa, в който щях да пренощувам. Две нощои спах сама в стая, но в неделя дойдоха повече хора и спахме 5 човека в стаята, между които едно момче. Това означава, че почти не съм спала, защото всеки влизаше и излизаше, макар и тихичко до след полунощ. Момчето малко трудно се разпознаваше като такова, защото косата му стигаше до под задника. Иначе общежитието беше в идеалния център само на 500 м от един от замъците. В петък вечерта ми стана криво, че никoй не забеляза, че имам рожден ден и реших да се почерпим с хората в общежитието. Спретнахме си импровизирана торта с 5 свещи, а за подарък - две близалки. В събота сутринта тръгнах на обиколка. Южна Корея доста прилича на Япония, но има и някои съществени разлики. За целия Сеул, който е 10.3 милиона изброих 18 Университета. Останах с впечатление, че това е града на болниците и университетите. Хората са също толкова усмихнати и дружелюбни, колкото и японците и също така не говорят английски. Ако заговориш някой, който не знае английски, той само ти се усмихва и те подминава. Корейците си падат по технологиите, а престъпността е ниска. От друга страна стандартът е чувствително по-нисък, но не е толкова еднообразно и скучновато. Японците се обличат в тези сиво-кафеви-черни цветове, докато корейките са по-живописни. Дрехите им са във всички цветове на дъгата. Също така корейките са по-високи и с по-издължени физиономии за разлика от японските, които са по-кръглолики, с по-сплескани носове и по-неравни заби. Естествено корейките, не си влачат краката и не стъпват като патета като японките. Целият Сеул е залят от японци. Пристигат на пълчища с единствената цел да си отядат и да напазаруват. Човек ще каже, че си отядат и наваксват за поколения гладуване. "А, там храната е хубава" - това е първия и горе долу единствен коментар, който моите колеги направиха не само за Южна Корея, но и за Хонг Конг и Китай. Та рано сутринта в събота отидох в най-близкия замък. Стилът на постройките прилича на Китай и Япония, но си има и своя специфика. Сградите са едноетажни с богато изрисувани покриви в свежи цветове - розово, жълто, зелено. Този замък посредством мост се свързва с императорския храм. Храмът е огромен и централната му сграда е под егидата на ЮНЕСКО. Има 16 "стаи", в които се съхраняват надгробните плочки на всички починали инператори и импераеатрици - 34 на брой. Освен рисуваните покриви, типично за страйнните сгради са дървените колони. От там отидох до друг замък, който е най-големия и най-красивия в Сеоул и има много интересна градина. Корейците не се обичат с японците по същите причини, поради които и ние не се обичаме с турците - колониален период. Та по време на колониалния период замъкат е приравнен с градина, но сега са го реставрирали пак в едновремешния му блясък. Влизането му става само на организирани групи. Аз пристигнах към 12.20 и реших, че няма да чакам англоговорящата група в 13.30, а ще се включа в японската от 12.30. Иначе цял час трябваше да се мотам. За този замък съм изчела достатъчно по Интернет, а освен това пред всяка сграда има информационна табела. Наистина е много красив. От замъка пак пеша се пренесох до един от пазарите. В Сеоул има два пазара, които са нещо като емблема на града. Пазарът е огромен, пълен предимно с шивашки материали и шивашки ателиета. Нищо не купих, но позяпах и най-важното обядвах. На пазара е пълно със сергии, на които се готви пред тебе. Хигиената ми се стори особено понятие, но корейската кухня е доста люта, тъй че не съм имнала проблеми. Ядох нещо като супа от пелмени. Корейците имат кисело зеле като нашето и го предлагат на салата. Отделно предлагат и бамбук, който си го има и в Япония. От там, пак паша, отодох до Парламента и от парламента през оживената търговска част до кабинковия лифт, който ходи до Сеоул Тауърр. По пътя към кулата се запознах с един канадец, който също като мене се катерчеше без да знае накъде точно. Момъкът преподава английски и като разбра, че съм в Сеоул заради рождения си ден ме почерпи със сладолед. Кулата на Соул е третата по височина в света, но до септември ще е затворена за ремонт. По тази причина наблюдавах града и си ядох сладоледа само от площадката под кулата. На връщане се прибрах пеша. Кулата е заобиколена от много хубав парк, пълен със спортуващи хора. Момъкът реши да мине напряко през гората и ме заряза на пътя, но паркът е достатъчно оживен, за да ме е страх. Въобхте Сеоул е едно спокойно място. С болящи крака някак си се примъкнах до общежитието. В неделя реших да си спестя миткането пеша и хванах метрото до най-голямата католическа катедрала в Сеоул. Църквите присъстват наред с будистките и конфуцианските храмове и са много по-често срещани, отколкото в Япония. Катедралата е много близо до търговската зона, в която бях и предната вечер. От там, паша, пак стигнах до парламента. В близост до парламента се намира трети замък. Сутринта в 10.30 пред вратата имаше шоу, в което възпроизвеждаха минали събития. В границите на двореца се намира музея на съвременното изкуство. За съжаление музеят на императорското семейство беше затворен за ремонт. От музея тръгнах към втория емблематичен пазар. Този втори голям пазар много прилича на нашия битак и по тази причина имах затруднение в избора. Аз не мога да си избирам, когато всичко е струпано на камари. Все пак си купих две маски – прочутите дървени маски от най-известния корейски фестивал. Взех и няколко по-малки, картички с фолк носии, две тениски за децата и още няколко джунджурийки. Повечето търговци говорят японски и за мене лично това се оказа досто удобно. Както вече споменах корейците почти не говорят английски и не само се разбирахме на японски, но също така се разплащах в йни. Рестото също беше в йени. Все едно си бях в Япония. На този пазар обядвах нещо като супа от свински крачета и кървавица, доволно люто, но вкусно. Така натоварена и с пълен корем се върнах в общежитието. Добре че тръгнах с малко багаж и имах достатъчно място в сакчето, за да побера всички покупки. Починах около час и хайде на метрото и пак в центъра. Вечер се разпъват сергии с всевъзможни джунджурийки. На всеки ъгъл се продава храна. Аз си взех нещо като хапки в лют сос. Помотах се сред талпата и едва към 9 окончателно се прибрах. Останаха ми едно-две неразгледани неща, но повечето го видях и най-важното усетих атмосферата на града. Южна Корея е много известна със сапунените си опери (малко сложно за обяснение, ако не си ги гледал) и тази идея се експлоатира на 100%. Организират се екскурзии до местата на снимките, а снимки на актьорите присъстват на ключодържатели, белейници, календари, снимки, тефтери, чаши, запалки, чинии, че даже и на чорапи. Втората богато експолатирана тема е границата със Северна Корея. Аз съм виждала укрепена граница и не ходих. Не ми се даваха 80$ само, за да гледам фортификационни съоръжения. Предполагам, че за американцийте това си е повече от сензация. Не знаех, че Северна Корея има образцов бутафорен град, който посредством телескоп се вижда от Южна Корея.
В понеделник сутринта с лека помощ от страна на един студент си намерих спирката и без никакъв проблем се прибрах в родното Косуги. Митничарят много се зарадва на японския ми и ме позадържа малко повече, но не са ми отваряли багажа. Иначе в Сеоул ме караха да се събувам на летището.