|
В български гимназиален курс по българска литература, има ли домашен проект да бъде написано стихотворение, с даден ритъм, даден брой линий, на средновековен български? Правим сметка, че учащите се са все пак преобладаващо българи, и средновековният български е част от тяхното културно наследство (сиреч, имат лична културна връзка с езика).
Щото в Тексас в нашата близка гимназия децата току-що завършиха 30-линий стихотворение в пентаграм формат, изискване да е в стила на Цхаусер (та чак до нуждата от описанията и присмеха!), и учителката искаше това да е на средновековен английски. С който език мнозинството тексасчета нямат нито културна, нито етническа, нито расова връзка.
Аз на работата ми работя с момче, женено за колежка на англосаксонската активистка - та използвах случай да му кажа как който много настоява да пробутва англосакосонщина - ей я Англия от другата страна на океана, готова да посреща с отворените обятия на пакистанци, араби, индуси, и черни африканци. Но тези англосаксонски пропагандни бичи говна няма да бъдат понасяни от тексасци с европейски корени. Отделно че плагиаризмът на Цхаусер лъщи, та се пушек вдига, щото така безсрамно е краднал от Декамерон, та даже англо-саксонски гьонсурат би се засрамил. Изглежда други родители също са рипнали. Щото изискването за средновековния английски бе махнато. Но 30-те линий пентаграм останаха, с допълнителен кредит за римуване.
Един вид, радвайте се на добродушните български щуращини, щото и по-зле може да бъде!
|
Щото се пенявите на български учебни щуращини...
