по повод равните възможности:
в университета по философия ме изпитваше един млад асистент (щото на доцента не му се занимаваше с разни безполезни филолози).

в моя въпрос бе включена и темата за равните възможности на хората през комунизма. взех да плета глупости, мъчейки се с усилие да изчопля нещо. но като си отварял чуждите лекции през пет страници....
като стигнах до равните възможности, взех да я карам по-гладко.

физиономията на асистента беше такава, като че ли го боли мъдрец. прекъсна ме и ми каза "колега, раждат се две деца, едното близо до мина нейде около златоград, другото в центъра на софия. с равни възможности ли са, ако да, защо, ако не - защо, засичам 30 секунди...."

така честно си заслужих тройката по философия и напътственото мъмрене от асистента:" няма равни хора, нито равни възможности, колега, запомнете."

:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите