Изчела съм всичките ти мнения - много емоция, много партийна линия, много ура-тута за човешки права и свободи, много утопия, много издребняване към личния интерес.

Искаш там, където живееш, и където в началото всичко е било изрядно, подредено, по твой вкус - Обетована земя съща, да не ти цапат гледката и да не ти развалят рахата. Искаш наоколо да щъкат само едни умни, добрички, работливи, дресирани и превъзпитани по твой вкус хора. А тъпата държавна политика ти внася някакви диваци, талибани и престъпници. Искаш това, което иска и Брейвик.

Можеш да си позволиш благоволението да бъдеш ларж и толерантна към различните, но при условие, че не се различават особено от тебе. Искаш комфорт - ВИП зона, благополучие. И се страхуваш, че държавната политика ще ти го отнеме. Искаш диваците да се избиват в дивашките си страни, да мизерстват в мизерните си родни колиби, някой да ги натири някъде по-далеч от твоя остров, от твоята идилична градина. Искаш да не са твой проблем. И си убедена, че заслужаваш само благополучие, а некви тъпи толерасти ти накърняват благополучието. Тъпите арабели и негри по твоите улици са солидарно виновни за това. Неграмотните мързеливи многодетни арабки и черни - също. Разпасаните им мъже и синове - съвсем.

И ти не знаеш кого да обвиниш и от кого да потърсиш отговорност за оцапания пейзаж. Но някой непременно е виновен пред тебе за тази действителност. И това в никакъв случай не си ти, нито твоите нагласи за света.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите