как да очакваш от такива хора в отрязъка между унифицираното си раждане и също такава унифицирана смърт, каквато ги очаква, да не се държат като унифицирана маса човешки същества!?


Нямам никакво време да словоблудствам, но само ще кажа, че не вярвам в това като извод за унифицираното ни съществуване. Изобщо. Мисля, че ако има такова, причините са съвсем други. А тази рамка на живота е обикновено в сферата на несъзнаваното, на онова несъзнавано, което едва ли формира преживявания, че и да води до съответните фатални последствия. Още повече пък смъртта- унифицираният край като фактор за предхождащи "ефекти"? Личният "спектакъл" на финала като сюжето- или драматургично- определящ елемент? Не мисля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от PipilotaV. на 05.07.12 10:39.