И аз мразя да предизвиквам вълни от мелодраматични реакции, нито пък обичам да излагам на сергия личното си преживяване, но мисля по- различно за края и евтаназията. Не съм убедена, че има единствено и универсално правилно решение по въпроса. Съществуването на родителите ни и на някои близки хора е нашият естествен "щит" срещу смъртта, зад който все още не се конфронтираме с нейната неизбежност, понякога даже и ако са ни се случвали ситуации на челен сблъсък с нея. И когато този "щит" по естествен начин започне да се пропуква и да губим най- важните си човешки опори, разбираме колко по- лесно е може би на онези, които са убедени, че някъде ги чака нещо повече от тази земна тленност...

Ако баща ми страдаше дълго и продължително физически, ако виждах твърде дълго на лицето му това безпомощно страдание, което виждах през последните дни, когато вкопчваше пръсти в ръката ми, и ако би ми дал ясен знак, при пределно съзнание за неизбежност, вероятно бих направила всичко възможно да си отиде в мир. Но тук нагазваме в сферата на нелигитимното от гледна точка на закона.

Приключих по темата. Не защото е болезнена, а защото... абе, няма значение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от PipilotaV. на 05.07.12 09:46.