|
|
| Тема |
 Re: мн съм зле! [re: PipilotaV.] |
|
| Автор |
Mila06 (член) |
|
| Публикувано | 05.07.12 09:28 |
|
|
|
Да, така... и моят баща си отиде по подобен начин преди доста повече години... По подобен, защото съм сигурна, че това е строго лично и индувидуално преживяване и два еднакви човека, 2 еднакви живота или 2 еднакви смърт(и) не съществуват... За добро или за зло, още няколко по-близки и не толкова близки хора си отидоха в ръцете ми в продължение на 10-ина години... а веднъж ме споходи с лек полъх на предупреждение и собствената ми смърт...
Всичко това го казвам не за да предизвиквам мелодраматични сълзи и съжаления, а за да кажа, че колкото повече съдбата ме среща със смъртта, толкова повече съм озадачена от нейните индувидуални или персонални проявления... В резултат на "близките си срещи със смъртта от втори вид"() се преборих с този атавистичен страх, характерен за всички живи същества - страх от смъртта и открих, че смъртта е може би едно от най-интересните преживявания, стига човек да е в състояние да я осъзнава в оня отрязък от време, когато тя осезаемо настъпва - за едни е кратък, за други - мнооого разтеглен, за трети настъпва неусетно, а четвърти посещава многократно, преди да си отидат окончателно. Преживяването на смъртта на близки същества е един вид "тренировка" и подготовка за нашата собствена смърт... Въпреки, че е широко разпространено мнението, че неусетната смърт е най-добрия край, аз лично се съмнявам в това... Поради тази причина и още някои други, силно се съмнявам, че евтаназията е най-добрият край на живота...
| |
| |
| 
|
|
