С Юлияна Колева, депутат от ГЕРБ, разговаря Силвия Гурмeва

- Г-жо Колева, ще бъде ли засегнато имуществото на престъпниците, които са вложили изпраните си пари от престъпления в бизнес и имоти извън България?

- Питате дали законът ще засегне истинските престъпни структури. Бих искала да отговоря с твърдо да, но едва ли това е реалистично да се случи. Причината е, че има достатъчно национални законодателства, които изпълняват известен протекционизъм по отношение на капитали, влизащи в държавите им.

Има офшорни зони и различни степени на банкова тайна. Последните също са вид протекционизъм не само върху количеството на изнесените пари, но и върху произхода им. Наскоро колеги от Великобритания споделиха за огромните трудности, които срещат по прилагане на техния закон за конфискация.

Те признаха, че разходите, които правят при разследванията си, понякога са по-големи от стойността на конфискуваното имущество. Това обаче не е проблем да заделят ресурс по тези производства, тъй като страната им разполага с доста по-добри финансови възможности.

Въпреки че цел на подобни закони е да се намали икономическата мощ на престъпните структури, а не да генерират приходи за държавата, ние трудно ще си позволим такива неимоверни разходи, каквито правят британските органи.

С приемането на този закон у нас все пак ще се преустанови процесът на трупане на престъпно имущество, чрез комбинираното приложение на репресивни мерки. От една страна, наказателно пресладване, а от друга - гражданската конфискация там, където не може да се докаже, че пари са генерирани от дадено престъпление.

- Какви са гаранциите за обикновените хора? Истината е, че у нас няма човек, който може да излезе на чисто при евентуална проверка на комисията. В последните 20 г. има масови покупки на жилища по данъчна оценка, а сега ще се оценяват на пазарна стойност, много българи са получавали пари под масата и са работили на черно в чужбина почти 20 години.

- Пред съда е възможно доказването на тези разходи. Например начинът, по които е изграждана една къща. Оставете това, което говори опозицията, то е преувеличено. Не е тайна за обществото обаче, че не може да се избегне 100% рискът от прилагането на закона. Няма как и хората, които ще го прилагат, да са паднали ангели.

- Има ли разнобой в ГЕРБ по текстовете? Вие бяхте вносител на алтернативни разпоредби, повечето от коите не бяха приети в залата.

- Колеги от правната комисия предложихме текстове там, където изпитваме съмнения, че липсва достатъчно гаранция за правата на хората извън кръга на нарушителите и занимаващите се с престъпна дейност. По наше настояване отпадна възможността комисията да има право да иска цялата информация за проверяваните от всички държавни органи.

По време на дебатите някой каза, че това е опасно за самата държава, и това е така. Не може комисията да има достъп до всички информационни масиви в страна. Това е безумие. Предложихме също актовете на комисията да могат да се оспорват по реда на административния кодекс. Това означава, че може да се протестира размерът на облагата, която комисията твърди, че някой е получил от административно нарушение. Така работата на този орган ще подлежи на двоен контрол.

- Какви са гаранциите, че директорите на комисията по места няма да искат запори на фирмени сметки, складове, офиси и техника и така да се разсипват неудобни търговци?
- Това е много коментиран момент и с колеги от други страни. Опасно е за бизнеса да се
налагат обезпечения, пък макар за няколко месеца, но по-опасно е въобще да не се налагат тежести, защото опасността от разпиляване на имуществото е огромна. Проблемът на сега действащия закон е, че имоти и сметки стоят възбранени по 5-6 г. - до приключване на наказателния процес. При новия закон процедурите са значително по-кратки.

- Скъсява се времетраенето на запорите, но се увеличава кръгът на хора, чийто имот и пари могат да бъдат запорирани.
- Да, така е. Няма да скрия, че не съм привърженик на внесения между първото и второто гласуване вариант. В него като основание за започване на проверката бе добавен и влязъл в сила акт за административно нарушение.
- Предложението бе на колегите ви от вътрешната комисия.

- Те не са го добавили по собствена инициатива. Натискът на ЕК в тази посока е много голям. Ако си спомняте, у нас специално дойде еврокомисарят по вътрешен ред след приемането на проекта на първо четене. Заедно с петима посланици на страни - членки на ЕС, настояха административните нарушения да бъдат добавени като основание за проверката. Не мисля, че ако опозицията бе на наше място, щеше да реагира по друг начин, защото общата ни цел все пак е мониторингът върху България да падне.

- А защо се отказахте контролът на комисията да се осъществява от парламентарна комисия?

- Това бе първият вариант на проекта, който също отпадна по настояване на външни фактори. Аргументът бе, че така ще се политизира работата на комисията. Въпреки обяснението ни, че имаме добра практика по отношение контрола на други ведомства.