в софията съм си, на топло, вода няма, щото се е спукала тръба на улицата, та там е като Венеция, ама съм си купил десетачка шише - та има кво да пия...
камерата ми е пълна с прасето от Коледа, ако няма ток - имам си дръвца на терасата - та ще мога да жарна некоя пържолка, ако няма хляб - съм се заредил с мюсли, та - мюсли със свинско - много върви...

а па сланината от прасето съм я окачил на куки високо на село - та брат ми като си ходи там - да откачва по някоя плоча за кучето - щото студено и му трябва, на кучето де - мазнинка под кожата и калории, та да изкара зимата...

или - аз съм добре,
кучката на село е загладила косъма и е добре тоже,
а па и малко кафяво кученце се мотае около нея...


само това ми е странното - че то прилича на най-късокракия и летен любовник, който все не достигаше до топлото на кучката, ами клецаше във въздуха - или когато тя полягаше - я лижеше... ама от седемте и любовника той беше най-неотстъпния, та като как е станала тая работа - ми е неизвестно...
ей кви мисли ме тормозят в бялата зима...


ЕВРОПРОСТАК