Зачетох се във форума, видях какво са направили, разгледах снимките им и ми стана едно надеждно и благодарно. Какво кара хора, които не са засегнати от бедствие, да се дигнат и да вложат всичко от себе си, за да помогнат на други? В този кучи студ, в тези опасни пътища. Защо не седят като мен дома, на топло, пред телевизора, да съчустват на нуждаещите се, а са запалили колите си и отиват да направят каквото могат. Излизам навън, студа и вятъра вкочанясват всичко човешко в мен. Неминуемо се сещам за тези, които няма да се докопат така бързо до топлото избавление, ужасявам се и спирам да мисля за тях, защото нищо не мога да направя. Или не смея да направя. Добре, че има други, също толкова обикновени хора като мен, но различни. Този свят се крепи на тях. Ако изобщо още съществува, то е защото има една порода човеци, които правят нещата, независимо от личният им комфорт.
Ако някога изпадна в беда, знам, че няма да ми помогнат брилянтните политико-социологически анализатори, начетените изкуствоведи, талантливите фотографи и убедителни авторитети, а тези, дето не изглеждат толкова престижни, дори понякога простеят с наивните си аргументи, но няма да те оставят, щото нещо отвътре няма им го позволи.
И в този клуб има от всички видове хора. Когато видя презрителни коментари за интелектуалното и културно ниво на другите, винаги се сещам точно за това. Да си учен и начетен се постига - милиони книжни и електронни източници. Да си добър ( срам ме е да ползвам тази дума тук, наивна стои в това общество) и отзивчив няма къде да го прочетеш. Това отдавна искам да го кажа и все не намирам място.
Нищо не е в състояние да ме впечатли повече от способността на човек да надмогне инстинкта си за самосъхранение и естественото желание за спокойствие и удобство, за да помогне на друг. Независимо какви са мотивите му. Все пак и аз съм човек и знам каква е цената на това усилие.
Да са здрави и да им се връща добрината!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите