В нашето село едно време българи и цигани живееха едни до други. И нашите комшии бяха мургави, имаха 5 деца на най-разнообразна възраст. Играла съм си с тях както и с други съседчета от улицата. Не помня и не съм видяла баба и дядо да ги делят на цигани и българи. По-скоро ги деляха на свестни и на не дотам читави. И от двете категории имаше и българи, и цигани.

Преди две години за последен път минавайки през село отидох и до къщата на баба и дядо. То какво да й гледам - само ме напушва на рев, зее пуста, няма кой да ти отвори. И тогава от съседната къща излезе леля Добра и започна да ме прегръща. Не я бях виждала няколко години. Напълни ми една торба с ябълки и орехи, напълни ми очите със сълзи, а душата със спомени. Ех, Ани, какви хора бяха баба ти и дядо ти, на нас как ни липсват, колко добре си живеехме... Разказа ми как са децата й, поприказвахме си хубаво. Все едно баба беше при мен за малко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите