При мен пък дойде младо момче, преди няколко месеца. Мургавичко доста, но
пък говори съвсем приличен български. Без "добър ден" и "довиждане" не
минаваше. Да беше 25-30 годишно. Къща, казва, ше правя на село. Ожених се,
но деца нямам. Преди децата - трябва дом да построя!

Разговорихме се, оказа се, че е войник, в Ирак е бил доста време, оттам
скътал някой лев. Направихме проект - почна строежа. Дигна я къщата,
както си я мечтаеше.. керемиди сложи... Ама свърши паричките.
Наскоро минах оттам. Само на две стаи сложил прозорци.. и вътре свети.
Къщата неизмазана, ама жива!

Срещнах го случайно миналата седмица. Нанесохме се! хили се щастлив.
Ама пак ще трябва да ходя на война. Хич не ми се ще.. Дете чакам.
Ама тоя път ще я завърша къщата, вервай ми!

Вервам му...

Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг