Самотата е относително нещо. Ако човек не си натрапва постоянно колко е тъжно да си сам, той излиза от самотата. Аз не обичам шумните празненства, изпълнени с нерви и умора. Имам нужда да усещам, че в душата ми е спокойно. Ако знам, че децата ми са щастливи някъде и се забавляват - радост е това! Защо непременно трябва да сме с хора, за да ни е хубаво? Даже и с тези, с които тъгуваме или изпитваме гняв - и с тях ли трябва да се примиряваме на празник? Не мисля!
Чакаме я вече Новата година

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите