Работил съм на почти цялата "палитра" от ЕИМ, които си изброил, както и на подобни машини, произведени в Полша и ГДР, имам куп приятели, които от своя страна са работили в ЕИЦ - бяха трудни години... В края на краищата 1988 година се разбра, че по-производителни и надеждни са IBM и се внесоха доста машини... Всъщност, бяхме на една минута назад във времето от света и на около 30 минути от върховата наука и технология, която завладя Света около 1994 година. Със сигурност мога да твърдя, че през 1996 година щяхме да сме изравнили развитието си и равностойни на т.н. "Силиконова долина" при запазване на държавността в РБ. Въпреки, че този пост няма много общо с темата. На фона на Европа от онези години, поради малкия обем и брой на населението ни - ние, бяхме върха на еволюцията, кой каквото и да твърди. За моето поколение(нашето) новостите и технологиите, бяха бит. Лично пазех до преди 7 години нито веднъж неизползван Правец от 1989 година(с цялата периферия, клавиатура от запад, включително и принтер, май от ГДР), но при последния ремонт го изхвърлих за което съжалявам, но беше в три кашона и заемаше доста място, а и няма да правя музей на компютъра, все пак.
Днес, малко се замислих за миналото на фона на сегашната ситуация - регресирали сме. Напълно осъзнавам факта, че за да мисля така е, може би, виновна старостта и времето, което е отминало, защото сме били млади и силни, а човек обича да идеализира нещата, когато е бил млад и силен и с невероятни възможности, които като тунел се стесняват с годините до края му. За това в нашето поколение ще има едно идеализиране на младостта ни и отричане на бъдещето и настоящето, защото в някой момент от младостта се потапяме в други води, посвещаваме се на нови отговорности - да създадем семейство, да отгледаме добри деца. Всичко това е част от живота - така е било преди хиляди години, така ще е и след нас. Имахме късмет да живеем в най-хубавите времена на човечеството, поне за този, познат ни исторически отрязък - без войни, без пандемии, облечени, обути с работа и с идеология, която бе извън нас, а това е щастие, което много малко хора са имали. Не можем вечно да отричаме себе си и живота си - 10 ноември 1989 година ни даде разнообразието да живеем, както искаме, да пътуваме, където искаме, да бъдем, каквито искаме, а това, че някой се провалиха, други напуснаха страната, трети намират за виновни хора извън тях си е нормално и част от изборите, които са имали - добри или лоши, този избор е личен. Миналото никога няма да се върне и поне за нас и да се върне, няма да е същото. Да благодарим на хората с които живеем, че сме в лодката на живота, а на къде плава тя - или не зависи от нас или не е важно толкова. По важно е да има добър капитан, здраво корито и всеки да си знае позицията - огняр или матрос, баро или салага е без значение -можем да стигнем където си искаме, да правим каквото си искаме в рамките на закона, а докато се огледаме - той, животът си е минал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите