Re: Кво се пенявиш? / Контакти / Поколения / 40-50

Аз нямам нищо против да си казваш мнението такова, каквото е, и не ми пречи, че в една немалка част то няма да съвпада с моето. Но дискусията на тема "как живяхме тогава", когато едни са живели по- дълго соц- комунизма, други- по- кратко, явно не може да има еднозначен отговор и да бъде финализирана с ясна резолюция, може би и именно защото "как живяхме" опира до това кой как лично е чувствал живеенето си и доколко то е било съвсем близо или пък в разрив с оценъчната му система. Ако не бяхме толкова егалитарно устроени като народ и много други "ако", за които вече не ми се говори, вероятно днес изборът ни би бил по- богат, а битието- далеч по- справедливо за всички, доколкото изобщо може да бъде максимално справедливо нещо, сътворено от несъвършения човек.
А всички спорове, особено тези между хора от различни във възрастово отношение поколения, стигат до онзи обиден момент на манифестирана или самодоволна грубост от едната страна и усещане за ограбване на собствената им младост и за обезценяване на живота им от другата страна... След като пропуснахме да си разчистим Авгиевите обори навреме, мисля, че историята що- годе обективно и от дистанция ще отсъди, въпреки че ако можем някога да се огледаме в нея, ние пак няма да се "познаем".
У нас има хора, на които наистина им беше добре да живеят в тясната рамка на соц- а, но с усещане за, макар и насилено, равноправие и осигуреното спокойствие на онзи човек, който знае докъде може да си позволи да мечтае, най- меко казано. Има и други, на които им беше много тясно за авантюристичния дух, безцветно и материалната мизерия им докарваше презрение към соц- битието на двата вида вчерашно и днешно кисело мляко- голяма част от тях емигрираха, избягаха, както се казваше, още преди 10.11. и голяма част от тях не са никакви политически емигранти в истинския смисъл. Има и други- които се задушаваха от липса на истинска свобода и демократичен избор в политическата система, от усещане за унижено достойнство, намиращи се отдавна и "там", и тук. Последните са най- малко, Пътник. И до днес ни личи. ( Тук даже не споменавам всички онези, с които тоталитарната власт си разчисти сметките съвсем не елегантно, повод винаги намираше и знаем как- а на останалите е достатъчно да им бъде взет страха във време, в което за политически вицове с власт, която не се шегува, можеше да си изгниеш в затвора или лагера.)

А човекът като човешка същност не е производно на политическите си предпочитания- това поне съм го разбрала отдавна. Пък и това, че семейството на майка ми и самата тя е пострадала от комунистическата власт, не ме е лишило от стремежа да бъда обективна, доколкото мога, и да не гледам на света през призмата на лична злоба или гняв.
Разбра ме.