бях с колеги на традиционния седмоноемврийски преход в Пирин, не помня по какви причини, няколко човека слязохме по-рано от планината (като едни същи партизани!), на другия ден отидох в квартирата където по принцип се събирахме, там едно каре лющеше карти, телевизорът работеше, никой не му обръщаше внимание, каки в национална носия друсаха народни танци, по едно време се показа говорителката и взе нещо да бърбори за извънреден пленум на ЦеКа на БеКаПе и за смяна на другаря бай Тошо. Развиках им се да млъкнат, станах да увелича звука. Комюникето свърши и за миг настана тишина. А после в тишината се чу глас, какво блееш бе, коз искам! Аз казах нещо от сорта: "абе пичове, фърляйте тези карти, става чудо невиждано и нечувано, давайте да ходим навън!", обаче никой не последва ентусиазма ми. Тръгнах си, а по улиците нищо, всичко си беше като преди, телевизорът в квартирата ми беше повреден и вечерта отидох у чичо ми, те имаха цветен телевизор, гледахме кадри от пленума, бай тошо с отворената уста, а темето му лъщеше като златно.

Тази година в даскалото учехме научен комунизъм, отидох на лекцията от любопитство, да видя кво ще говори пича, а той само смотолеви, ми ще чакаме да видим кво ще решат от горе, засега сте свободни, после имахме упражнения по гражданска защита, а доцентът каза аз отивам на митинг, който иска да дойде с мене и почти цялата група отидохме с него на първия митинг, после на втория, после в ректората на създаването на ФНСД и избора на Кошлуков за началник, после на танковия митинг, където за пръв път видях Желю от близо, беше зад загражданията, при милиционерите, по едно време дойде до преградите и взе да говори с нас, после бяха изборите, а след тях окупацията на ректората и студентската стачка c еженощните дискотеки и цветния телевизор, на който гледахме италианското лято.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите