Сигурно имам поне 3 000, но сега се сещам за два, и ми е много смешно. Аз съм на 22-3 и искам да работя на място Хикс, ама така искам, че просто и през огън минавам, толкова съм настъпателна, нахална, перде, че изглеждам, ама буквално, 6 без 10. Дори съм обяснила вкъщи, че аз ще работя там, ако ще... И отивам на това място и вися, ама вися като преоценена луканка всеки ден. Срещам се с единия зам.-шеф, с втория, с третия и поне двама от тях наистина, усетих го по погледа им, ме взеха махалюлява, но какво ми пука - аз ще работя ТАМ. И накрая, когато им писна на народа да ме гледат да вися с посърнал вид по коридорите... , въпросните зам.-шефове казали на баш шефа, че има там едно девойче, което толкова иска, лелее, да работи там, че няма как да ме изгонят освен с полиция. И той отвърнал - ами, щом иска, вземете я, нека се пробва. И тогава, аз си бях и оставила телефона, домашния, защото нямаше мобилни още, та единият от зам.-началниците звъни вкъщи, за да ми каже, че ме взимат. Вдига майка ми, аз отсъствам в този момент, и той й казва - обажда се този и този, вашата дъщеря иска да работи при нас, нека заповяда на работа. А майка ми, съвсем студено и делово му отвръща - о, тя очакваше тази новина доста по-рано, ще й предам, но не съм сигурна дали още проявява интерес. Бум и шаш. После работих на това място 5 години, и беше жестоко..., но и досега някои..., които помнят тези моменти... не могат да се отърсят от усещането, че... гигантски слалом, просто...
Втори гаф. Чакам нещо адски важно за мен, трепетликам, и обикалям около въпросното място, разглеждам сградата отдясно, отляво, фронтално и всякак... И пуша, ама цигара от цигара, и по едно време някакъв мъж ми иска цигара... Така се бях отплеснала, така се бях отнесла, че го изгледах стръвно и му изръмжах - Не пуша! А нещото, което чаках, се случи. И то как!
И още има, ама тези някак... са ми ярки.
Редактирано от уф на 08.11.11 22:11.
|