първата ни кола лада 1500, имаше някаква повреда, често гаснеше и тряваше с бутане да тръгне, аз млада шофьорка, докато изкачвах един баир загасна на пътя, излязох от колата, огледах се за мъже, помолих първите, които видях да ме бутнат, единия вика - "ама защо нагоре", а аз - "ми, натам ми е пътя", бутаха ме хората, чак вечерта разбрах, че можело и назад да ме бутнат
отива мъж ми да посреща брат си на гарата, а аз му давам списък какво да купи от магазина преди да се прибере, прибират се заедно с госта, подава ми торбите, а аз виждам едни бисквити, които не обичам и му викам - "защо отиде и купи най-евтините, нали ти написах какви да купиш", а той ми прави някакви физиономии и ми шепне "мълчи, брат ми ги е купил", а той на крачка зад него и ме чу
голямата принцеса е на 5 години, прибирам я от детската градина и ми казва " мамо, стани приятелка с майката на криси ярославов, за да излизаме заедно на разходка" аз много пазя тайни, но най-големият ми гаф е, че приех несериозно казаното и го преразказах на приятелки пред нея, засмяхме се, а тя се обърна и ми каза, че повече никога няма да ми сподела, минаха няколко години, докато почне пак да ми разказва
Добротата трябва да бъде премерена и адресирана.
|