Като прочетох ''Я да си признавате'' и реших да си призная нещо. Не точно по темата за психичното здраве според статията, но в някаква насока.. по нея... Напоследък започнах сериозно да се безпокоя, че хората (в това число и аз) трудно проявяват доброто в себе си. Не знам дали има връзка с това, че сме европейци и сме с индоевропейски произход (по най-нови данни), но е страшно да не знаеш какво ще ти сервират в кръчмата (примерно), дали няма някой да реши да се самоубива в името на Бог Ганеша ;) и да се наблъска с колата си в твоя автобус...и други такива гадости. Има ли някаква гаранция, според теб, че например военният полицай (днес за пръв път чух за подобна длъжност в Министерството на Отбраната) няма да прекрачи тънката граница между добро и зло, и ще си остане човек...в еволюционното разбиране на думата "човек"? Не е добре да се злоупотребява с лудостта. Никак не е добре. Понякога се чувствам много отговорна към обременени от живота и службата си хора.

А, и още нещо. Звуча почти добронамерено, защото в момента съм в Родопа планина, но никак няма да се поколебая да изфуча, ако някой/някоя ме провокира, за да разберял/разбере каква е същността ми-луда или нормална.

Редактирано от Oчeтo на 08.09.11 21:25.