|
Тази твоя чанта ми напомни за една друга чанта, която, обратно на твоя случай, не стана моя чанта, ако и да ми се видя твърде сносна...
Ходя си аз из центъра, малко преди една среща, и докато стане 18ч. зяпам по витрините. Междувременно се порових в книжарницата на НАТФИЗ и си намерих три сгодни книги, две от които, из антикварния раздел, търсех от известно време. Хубаво, ама като никога, бях тръгнала с малка бежова чанта, която прекрасно ми се връзваше със стайлинга, но освен портфейл, два телефона, хартиени кърпички, няколко козметични аксесоара, доста ключове, един парфюм, ментолови бонбонки, пакетче Орбит без захар и 2 компактдиска, нищо повече не можеше да побере, пък аз си ходех някак неудобно с дебелите книжки...И бинго!- погледът ми бе привлечен от елеганта за размерите си тъмно- бежова чанта със средно- дълги дръжки и нежно перфорина на дребни дупчици кожена повърхност. И влязох в магазина с намерението ей тъй на, да си забърша набързо чантата и да си напъхам вътре и малката чанта барабар с трите книги... Е, малко неудовлетворителен беше фактът, че отвътре нямаше разделения и имаше един- единствен вътрешен джоб, освен този, който беше за телефона, но пък екстериорно беше примамливо добра. Само дето като се запознах с цената от 369лв., които за естествената кожа и марката (дето вече не си я спомням, 'талианска, но не от известните на мен) може и да е била съвсем прилична, но за едно ранно- вечерно небрежно забърсване, просто за да си набутам вътре трите книжки, ми се видя неприемлива някак, пък си казах:" Егати чантата, едно вътрешно разделение за удобство няма, че и джобове... А бе, нищо особено за тези пари..." Е, така де... И, стиснала книжките под мишница продължих към мястото на срещата.
Ти поне си извършила едно добро дело, "осиновявайки" чанта, която може и никой друг да не пожелае.
|
Re: Предпочитам миризливки [re: врабец]
