Ако не се брои неколкократно ми прекосяване на реката при разни пътувания, за пръв път застанах на брега й в едно незнайно селце /някъде в Плевенско е/, наречено кой знае защо Байкал. Там, до някакво паянтово дървено кейче, със завързана доста олющена лодка за него, има /или имаше, не знам сега как е/ една доста неугледна кръчма съвсем на брега, където ядох най-вкусния сом през живота си:)

Но това, което няма да забравя никога, е гледката на реката от платформата на крана в атомната централа, и сега моментално ми прималява, понеже имам адски страх от височина ... обаче любопитството по-голямо от страха де, нищо че после малко трудно си разтворих дланите, колкото да видя белезите от ноктите в тях:) След това на другия ден се разхождахме с Радецки по реката и се сещам, че тогава беше забранен риболова, по нашия бряг нямаше никой, а пък от другата страна братята румънци си клечаха покрай лодките... Хубав спомен ми е това гостуване в Козлодуй, което ми напомня, че бяхме решили да го повторим в рибарско време ... мдаа, такива неща не трябва да се отлагат:)