Събрали се учени - лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите
проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че
всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство
можело най-добре да се изрази и т. н. Нашият представител слушал,
слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната
реч:
"Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и
цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в
подкрепа на твърдението ми:
1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума,
означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма такъв. Аз съм
проверил специално. А на български има - "църцори".
2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма.
А на български има - далече, по-далече, най-далече, на майната си.
Или - готина, по-готина, най-готина, бафмааму.
3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе - няма. А
на нашенски има - Бил съм се напил.
4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме
- щял съм бил да работя.
5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви
питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: "I don't know"
"No idea" "I got no clue". А вижте ние колко по-заобиколно можем да го
кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "ебеш ли му мамата!", "а -
сега ме хвана!"
6. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една
такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език?
Няма! А на Български има - това е думата "такова".
На последната 6- та точка американският делегат не повярвал и казал "Не
го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз
лично ще проверя това!"
Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите!
И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага
на аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на
информацията и казал: "Моля ви, таковайте ми едно такси" - няма проблем,
служителката набрала един номер и таксито пристига.
Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора:
"Моля ви таковайте ме до най-луксозния хотел в София" - няма проблем
- бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:
"Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки" - няма проблем регистрират
го дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята.
Томас е като треснат, но продължава да тества думата не вярвайки на
ушите и очите си - сяда в ресторанта и казва:
"Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова
Каберне Совиньон" - след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното.
"Oh my God, he was right - it really works" признал накрая Тома неверни.
На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната
вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и
един минувач го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек
решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива
работи. Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с
която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с
думите "Моля ви, таковайте ме отзад". При което оня се оказал услужлив
човечец - (ми чужденец все пак - няма да го оставим с впечатлението, че
не сме гостоприемни я!) - и съответно го "таковал".
Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак
чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в
Щатите - споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал
по челото и казал, о, аз забравих да ви предупредя колега, че "таковане"
се спряга неправилно на гол гъз ...
Май трябва да свикваме... И лудите имат интернет...
|