|
може и аз да не съм те разбрала правилно.
с постинга си отговарям на въпроса какъв е проблемът с избора,
вземането на решение, и проблемът е, че го локализираш или в лекаря, който трябва да реши да спре да реанимира, или в близките, които трябва да разрешат на лекаря да спре да реанимира.
решението не може да е на лекаря, защото това е убийство.
доста морален релативизъм има и в това решението да е на близките, по причина, че се отваря законова вратичка наследници да убиват болните си роднини, с цел да им гепят имуществото по-бързо.
представи си, че имаш близък в състояние амеба, което с подходящите грижи може да се поддържа пет, десет, двадесет години. хубу, мъ ти си му наследник на нещо си и си го искаш сега, не след двадесет години. и кво? подписваш се да му спрат животоподдържащите системи?
затова изборът може да е само на самия човек, пожелал евтаназия.
за което - както вече споменах - е нужно той все още да е в състояние да решава.
относно становището на църквата - не само на православната, всяка християнска - самоубийството е грях. убийството също.
само че убийството не е смъртен грях. самоубийството обаче е.
от гледна точка на църквата по-тежък грях от самоубиството няма, защото за всеки друг грях може да бъде изпросена прошка. защо съм обяснявала вече, в долния текст. постингът, към който е препратката, е даден в линка:
? макар в ранното християнство да не е било така, след четвърти августин отнася самоубийството към божата заповед "не убивай" и християнската доктрина започва да го счита за забранено, изключая ако бог изрично не е наредил това да се случи. по-късно тома аквински също дава три причини against it: първо, щото е противоестествено; второ, щото е акт срещу божията воля - той разполага с правомощия относно живота и смъртта, и трето, щото в чисто практически смисъл постфактум човекът не може да се изповяда, да се покае, да помоли за опрощение и да получи причастие. бесиш се, тровиш се, хвърляш се под влака и край и с душата ти. строго канонично погледнато опелото постмортем също е забранено, барабар с панахидите. човекът, чрез пределната си употреба на свободна воля, е загубен за бога завинаги.
ако си самоубиец, дори духовно лице не може да помогне на душата ти, като я опее. никой не може, дори бог, защото си се отрекъл от него окончателно и необратимо.
Редактирано от БoзaKocмaтa на 07.07.11 00:58.
|