|
Тема |
Re: [re: kpилe] |
|
Автор |
Nerv (verbalast) |
|
Публикувано | 26.04.11 11:16 |
|
|
вярата е нещо много лично, интимно и свято. без значение в какво вярваш.
Точно. И няма начин ритуалът и обвивката да подменят тази святост.
саможертвата, - в името на хората.
прошката към всеки човек
БЕЗПРЕКОСЛОВНАТА вяра в Бог – това вече е интересно.
Истинската вярата може би не поставя условия, но според мен не може да е абсолютна.
И в никакъв случай не е сляпа.
За това, част от изпитанието е допускане на съмнението. За това е са тези думи „Господи защо ме изостави”. Защото саможертвата не е саможертва, ако си хиляда процента сигурен, че ще бъдеш спасен.
Истинската вяра е като любовта. Преминава в друго качество, когато започне да се възприема, като неоспорим факт.
идеята, че Бог е любов ми изглежда адекватна най-вече за човек употребил някои видове леки наркотици...
И все пак. Хората се нуждаЯТ от вяра (респективно от своя господ.) Цял живот човек търси, създава или отрича бог.
И ако наистина вярата и светът имат стълбове на които се градят един от тях, може би най-същественият ще да е вечният, тревожен копнеж за единение с божественото. А това си е любов...
Прав или изправян.Редактирано от Nerv на 26.04.11 11:18.
|
| |
|
|
|