а за това, че човек или принадлежи към дадена деноминация, или не пренадлежи.
В наши дни НЯМА такова нещо като "принадлежи към".
Напр. ти какво ще вечеряш? Към коя кухня принадлежиш? Нима има строго национална кухня дори?
Има ли държава, 100% "чиста" етнически?
Има ли такъв език?
Човек само мъж, или само жена е?
Мебелите ти само една марка ли са? Бялата ти техника? Дрехите? Приятелите? Роднините?
Проблемът идва от това принадлежене и неприемане на непринадлежащите.
Дори кралските особи са осъзнали, че от много принадлежене само към синята кръв, се увреждат генетично.
Сигурно е имало исторически етап, в който е било нужно религиите да воюват, но човечеството нали еволюира уж и би трябвало да се научим и това - да приемаме другите религии, а то няма как да стане, докато се следва строго само канонът.
Как да разбереш същината на "чуждата" религия, ако се водиш сляпо от това, че твоята я заклеймява и дори не полагаш усилия да разбереш защо пък тя е увлякла хора след себе си.
а дали уважаваш религиозните свободи, демек зачииташ правото на човек да изповядва квато си иска религия, няма нищо общо с това.
Точно това трябва да има най-много общо, защото нали всяка религия те води към израстване като личност. Как би се получило това, ако не виждаш по-далече от носа си и искрено вярваш, че ти си по- и най-????
|