изборът, за който говориш, не е точно религиозен, май.
екзистенциален е.

Всъщност си права, че ако изобщо имаме известно различие то е следствие на изходната точка при възприемането на християнството. Ако мога да си позволя известна оценка. Ти изхождайки от естеството на темата, се придържаш към стриктната филосовско-нравствено-поведенческа доктрина. ( с твоите думи: през цялото време говорим за същността на философската доктрина).

Моето включване пречупва един абстрактен идеал през егоистичната ми необходимост да оправдая "романтичната" представа за величието на чоевк, като дух и материя.

Но все пак ще се хвана за думите ти: не е точно религиозен:

Първо два цитата, които определено съм сигурен, че са ти познати:

“пълното религиозно отношение логически се състои от три нравствени категории:
1.) несъвършенството в (нас);
2.) съвършенството в бог;
3.) усъвършенстване (или съгласоване) на първото с второто като наша жизнена задача.
(“Оправдание на доброто”, Соловьов)


“...всичко което човек търси на земята, тоест:
пред кого да се преклони,
кому да връчи съвестта си и
по какъв начин да се съедини най после с всички в един възторжен общ и съгласен мравуняк, всемирното съединение е третото и последно мъчение на хората.”
(сцентата с Великия инквизитор, Достоевски)


По твоята дефиниция вярващият човек – няма избор.

Ако е така - това е още един пример как революцията (на духа) изяжда децата си.

Според мен - по същество това това е основния въпрос към който ни провокира да поразмишляваме Достоевски.

По думте на ВИ:
“Нищо и никога не е било за човека и човешкото общество по непоносимо от свободата.... няма нищо по-съблазнително за човека от свободата на съвестта му, но няма и нищо по мъчително от нея.”

От друга страна Творецът дарява с истински живот своята кукла от кал, не толкова когато й вдъхва нематериална частица от себе си, а когато й предлага възможността да направи свободен избор. Благословът и проклятието (от там и първороден грях) на правото за избор чрез възможността за познанието. Това е фактическото раждане (първороден) на човека.

Тук ще цитирам пак ВС: (Оправдание на доброто, финала на втора част , доброто от бога)

Свободно може да избира само онзи, който е познал и изпитал онова, което избира и неговото противоположно. И макар Христос окончателно да побеждава това зло в истинския център на вселената т.е. в Себе си, преодоляването на злото в света, т.е. в събирателното цяло на човечеството, е било длъжно да стане посредством изпитанието на човечеството, за което е бил необходимнов процес на развитие на християнският свят, покръстен, но все още необлечен в Христа.”

Образно казано възможноста за познане, свобода на осъзнатия избор (на практика това е разликата м/у свободата и слободията) и в крайна сметка опцията да изберем любовта, която да осмисли пътя към съвършенството е стимулирала творецът да създаде нещо по свой образ и подобие. И неизвестността на възможностите сякаш си е струвало предизвикателството.

Искам да кажа, че самата доктрина може да преиначи всяка идея до неузнаваемост. (от там и силата на въздействието на сцената с Великия Инквизитор в моето свеусещане.)

Прав или изправян.

Редактирано от Nerv на 14.03.11 11:00.