Мога да кажа същото за себе си, с тази разлика, че се кръстих сама на 19, тоест реших да се кръстя. Но в тази тема се връщаме към непоисканато добро.............живи да ги ожалиш, ама колко са зле......зле, но по нашите мерки и теглилки. Дали му минава на някой наум, че е възможно да се чувстват нормално в своята си среда и начин на живот? Не е невъзможно те да ни ожалят живи........тези пък надянали панталоните, ходят по не нам колко часа на работа, отглеждат децата си по телефона, притесняват се за сметки, поддържане на къща, издръжки на деца?
А другите, дето не вярват в нищо, те за какво ожалват и двата лагера на вярващите?
Просто трябва да се прави разлика между вяра, религия и фанатизъм......може да си и фанатик не на религиозна основа.
Защо нашите мерки да са по-добри от тяхните, защо точно ние да им казваме как да живеят? Седя и си задавам въпроси?
Живяла съм в една къща с български турци, бабата ходеше забрадена, цял живот..........и цял живот е работила отглеждане на деца, това за нея беше абсолютно нормално и не желаеше друго. Хайде сега да им кажем пък ние най-чудесно живеещите как и в какво да вярват или не.
......................стана дълго.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите