"простите хора" виждам по-скоро като вопъл
разбира се, че всички тези са прости хора, баси, три удивителни.

И защо "воинстващият" анти-фантатизъм да е по-добър? И не е ли важно не как аз виждам думите си, a как би ги възприел човекът отсреща – този за когото са предназначени. А ако това не ни интересува значи ги казваме просто за да демонстрираме собствено превъзнодство, респективно да оберем овациите на публиката.

Да, говоря на едро и без да знам миналото. Не всеки е знаещ всичко бог.

Това в какво вярват хората си е тяхна работа. Както и че имат избора да са скептици.

Малко в страни от частния случай. Но просто ще го ползвам за отправна точка.

Кратката размяна на реплики е абсолютен парадокс според мен:

Първо имаме, вярваш, който пренебрегва основния принцип (аз го харесвам от части. Не знам доколко е присъщ на други религии освен християнството, но предполагам че е.) „Не съдете, за да не бъдете съдени”.

Аз го разбирам така – не съди другите преди да си осъдил себе си.

После се намества воинствен защитник на идеята за толерантност на различията (поне така изглежда външно), чиито основен аргумент (бил той вопъл или не) е липсата на толерантност.

Прав или изправян.